България е втора в Европа по най-висока смъртност, свързана с горещините

България се нарежда на второ място по най-висока смъртност на милион души в Европа, свързана с горещините. Това сочи доклад на Барселонския институт за глобално здраве ISGlobal, според който през 2023 г. над 47 000 души на Стария континент са починали заради екстремно топлото време.

Изследователите са използвали данни за смъртността и температурата от 35 европейски държави. При коригиране на данните спрямо броя на населението, страните с най-високи нива на смъртност, свързана с горещините, са Гърция (393 смъртни случая на милион души), България (229 смъртни случая на милион души), Италия (209 смъртни случая на милион души), Испания (175 смъртни случая на милион души), Кипър (167 смъртни случая на милион души) и Португалия (136 смъртни случая на милион души).

Миналата година е била най-горещата в света в историята. Тъй като климатичните промени продължават да повишават температурите, европейците живеят на най-бързо затоплящия се континент на планетата и са изправени пред нарастващи рискове за здравето, произтичащи от силните горещини.

10-те европейски държави с най-висока смъртност вследствие на горещините според броя на населението. Изображение: ISGlobal

Според доклада на испанския изследователски център броят на смъртните случаи през 2023 г. - по-нисък от изчислените за предходната година над 60 хил. смъртни случая, свързани с горещините - би бил с 80% по-висок, ако през последните 20 години не бяха въведени мерки, които да помогнат на хората да се адаптират към повишаването на температурите, като например системи за ранно предупреждение и подобрения в здравеопазването.

В съответствие с предишни проучвания данните показват по-висока уязвимост сред жените и по-възрастните хора. Смъртността, свързана с горещините, е с 55% по-висока при жените, отколкото при мъжете, и със 768% по-висока при хората над 80 години, отколкото при хората на възраст между 65 и 79 години.

"Резултатите ни показват как през настоящия век са протекли процеси на адаптация на обществото към високите температури, които драстично са намалили уязвимостта и смъртността, свързани с горещините през последните лета, особено сред възрастните хора", казва Елиза Гало, изследовател в ISGlobal и водещ автор на проучването.

Авторите на проучването предупреждават, че тези цифри може да подценяват действителната смъртност, свързана с екстремните жеги. Поради липсата на ежедневни, хомогенни данни за смъртността през 2023 г. те е трябвало да използват седмични данни за смъртните случаи от Евростат.

В неотдавнашно проучване, публикувано в Lancet Regional Health - Europe, същите автори показаха, че използването на седмични данни би довело до подценяване на тежестта на свързаната с горещините смъртност, и описаха методология за коригиране на това отклонение.

Вземайки предвид това, изследователите изчисляват, че вероятният брой на смъртните случаи, свързани с горещините, през 2023 г. всъщност би могъл да бъде от порядъка на 58 хил. смъртни случая в изследваните 35 държави, въпреки че по-точна оценка би могла да бъде получена само ако на научната общност бъдат предоставени подобрени бази данни за смъртността.

"През 2023 г. почти половината от дните ще надхвърлят прага от 1,5° по Целзий, определен от Парижкото споразумение, а Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света. Климатичните прогнози сочат, че границата от 1,5° вероятно ще бъде надхвърлена преди 2027 г., което ни оставя много малък прозорец от възможности за действие", казва Джоан Балестер Кларамунт, главен изследовател от Европейския съвет за научни изследвания (ERC).

"Трябва да вземем предвид, че присъщите на човешката физиология и обществена структура ограничения вероятно ще поставят граница на потенциала за по-нататъшно адаптиране в бъдеще. Налице е спешна необходимост от прилагане на стратегии, насочени към по-нататъшно намаляване на тежестта на смъртността от предстоящите по-топли лета, заедно с по-всеобхватен мониторинг на въздействието на изменението на климата върху уязвимите групи от населението. Тези мерки за адаптация трябва да бъдат съчетани с усилията за смекчаване на последиците от страна на правителствата и населението, за да се избегне достигането на критични точки и критични прагове в прогнозите за температурите", добавя той.