Павел Зехтинджиев: Птиците показват кризата в екосистемите след човешката намеса

Птиците показват кризата в екосистемите и намаляващият им брой служи като барометър за състоянието на природата при човешката намеса. Този коментар направи проф. Павел Зехтинджиев в предаването "Футуризъм" на Bloomberg TV Bulgaria.

Той обясни, че птиците са най-мобилният клас гръбначни животни и първи сигнализират за негативни промени в екосистемите.

„Учени работят по революционен проект за установяване на точното разположение на гените, определящи наследяването на миграционните способности на птиците. Разбирането на тези механизми, включително използването на геомагнитното поле за ориентация, би позволило създаването на модифицирани геомагнитни сигнали за "комуникация" с птиците, насочвайки ги далеч от опасности и подобрявайки опазването им“, обясни проф. Зехтинджиев.

За пример ученият даде популацията на птиците в САЩ, които намаляват с „тревожна“ скорост във всички местообитания – 229 вида се нуждаят от спешни мерки за опазване, а над една трета от всички видове са застрашени или уязвими. „112 вида са критично застрашени, изгубили над половината си популация за 50 години, дори стабилни доскоро популации на патици вече намаляват“, добави още той.

Професор Павел Зехтинджиев подчертава, че това намаляване на биологичното разнообразие е "съпоставимо с големи катаклизми в исторически план" и се случва "много по-бързо" от периоди на измиране като този на динозаврите.

„Основната причина е антропогена, т.е. човешката дейност, и птиците ни казват, че ние трябва да направим всичко възможно да запазим местообитанията като основа на живота, в които и ние обитаваме“, отбеляза ученият.

По думите му мерките за опазване се отнасят предимно до редки и застрашени видове, като в България се провеждат проекти за проследяване на такива видове чрез GPS предаватели, както е при египетския лешояд. Според него трябва да се направи всичко, за да се овладее максимално скоростта на промяната в динамиката в климата, за да може природата сама да се регулира.

Проф. Зехтинджиев коментира, че по отношение на проследяването на миграциите на птиците технологиите са напреднали значително. Той изброи начините за това – от първите сведения през XIX век за бели щъркели с африкански стрели, през изобретяването на пръстените за маркиране, до днешните "много точни, буквално до 50 сантиметра точност GPS устройства с много малко тегло.

„Най-малкото GPS устройство е 2,5 грама със соларно захранване и GSM предаване на данни, което може да се инсталира на птица от 20-25 грама, без да ѝ пречи“, уточни той.

Професорът подчерта, че научните открития показват феноменални възможности за миграция, като полярната рибарка, която лети между двата полюса ежегодно, или видове, които пътуват от Америка до Южна Африка. "Всичко това е продукт на адаптивни механизми, т.е. птиците се адаптират към промените на околната среда успешно, ако те са достатъчно бавни", смята ученият.

Що се отнася до България, проф. Зехтинджиев обясни, че се провежда докторантско изследване, което използва високоточни GPS предаватели за изучаване на поведението на птиците спрямо човешката инфраструктура като далекопроводи, сгради и вятърни генератори. Резултатите от това изследване, публикувани в научно списание, включват модел със симулация "Монте" Карло за прогнозиране на риска от сблъсък.

„Друг революционен проект, финансиран от Европейската научна фондация, цели "да установим точното разположение на гените, определящи за наследяването на миграционните способности", което би позволило комуникация с птиците чрез геомагнитни сигнали, за да бъдат насочвани далеч от опасности“, поясни каква е практическата насоченост на изследванията на учените Павел Зехтинджиев.

Как да си комуникираме с птиците? Кои птици са адаптивни към променящите се условия, особено в градска среда (синантропизация)? Как да се предпазим от пренасяните от птиците вируси, свързани с грипните заболявания?

Гледайте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.