Симидчиев: Повече електронна отчетност работи срещу недостига на лекарства

Реекспортът на лекарства не е проблем, който води до дефицит на пазара, но износът не може да бъде от запасите, които осигуряват нуждите на населението. Наред с оптимизацията на системата е необходимо по-широкото интегриране на електронната отчетност срещу недостига на медикаменти. Това коментира по Bulgaria ON AIR зам.-председателят на Комисията по здравеопазване Александър Симидчиев.

В началото на месеца здравната комисия задължи министъра на здравеопазването Христо Хинков всяка седмица да предоставя в парламента пълна информация относно липсващите лекарства в България. 

"В момента три медикамента липсват на пазара. Това са два препарата инсулини и един мултиензимен препарат за лечение на определени гастроентерологични заболявания. Осем препарата са поставени в забранителен списък и така тези медикаменти няма да получат разрешение за износ", каза събеседникът. Той допълни, че списъкът се задейства през система и въпросът е колко бързо реагира тя и колко надеждно се отчитат данните", отбеляза той.

Вносът на липсващите препарати е гарантиран от т. нар. собственици на решението за употреба, отбеляза гостът. „Те са внесли количествата в България, правят го систематично на база нуждите на пазара ни. Проблемът е, когато някой реши, че може да се възползва от това, че България има по-ниски регистрирани цени в държавата, да вземе количества, предназначени за нашия пазар, и да ги изнесе за печалба", коментира зам.-председателят на Комисията по здравеопазване.

Симидчиев уточни, че не е проблем реекспортът, но той не може да бъде от запасите, които осигуряват нуждите на населението. „Ако имаме дефицит в системата, не можем да изнасяме. Сега системите се осъвременяват", добави гостът относно предложенията за законови промени, които са за публично обсъждане. 

Зам.-председателят на Комисията по здравеопазване обясни какво трябва да се допълни в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за да спре паралелният износ на медикаменти. Според него трябва да се променят едни индекси в Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА), които определят наличностите. Второто е по-широкото интегриране на електронната отчетност. 

„Систематично прилагаме лечебни мерки. Когато видим, че някоя не работи ефективно, допълваме с други мерки. Трябва да гарантираме пациентът да има достъп до съответните медикаменти", каза Симидчиев.

Гостът засегна и дискутираната тема за формиране на списък с лекарства (предложението е на омбудсмана), които рефлектират върху организма и могат да дадат положителен тест за наркотици. „Дори да има такъв списък, ако се позитивира дали сте с този медикамент, няма особено значение. След това трябва да се докаже. Трябва бързо да се случва лабораторното тестуване. Съществуването на подобен списък няма смисъл", каза Симидчиев.

Относно предложението антибиотици и инсулин да се изписват само с електронна рецепта Симидчиев каза, че това е добър инструмент за провеждане на лекарствена политика. По думите му така лесно може да бъде проследено кой и защо предписва даден антибиотик. „Неправилно изписване на антибиотици води до антибиотична резистентност, която в бъдеще вреди на цялото ни общество. Трябва да имаме контрол", посочи той и допълни, че замяната на антибиотик не може да стане на ниво аптека.