Електронните рецепти може да подобрят контрола на лекарствените наличности

Ако всички рецепти са електронни, ще има обективен показател за нуждата от даден лекарствен продукт. Това каза председателят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Димитър Маринов по повод новите предложения на здравното министерство срещу недостига на лекарства в аптечната мрежа у нас.

По последни данни близо 400 лекарства липсват в аптечната мрежа. Здравното министерство обяви, че подготвя промяна в закона заради зачестилия недостиг на медикаменти. В страната все по-често се констатира, че голяма част от медикаментите са в складовете, а не в аптеките. 

Маринов описа как точно става процесът по доставяне и разпределяне на лекарствата в страната и насочи вниманието към Изпълнителната агенция по лекарствата и Министерството на здравеопазването за електронното проследяване на количествата медикаменти.

"Проблем е, че аптеките не могат да виждат в кои търговци има или няма лекарствени продукти. Не казвам, че всички търговци са лоши, но има такива, които аптеките никога не са ги чували. И в момента има регламент, който ограничава износа. Кой може да ви каже какво количество от дадено лекарство е необходимо в страната? Никой не може да ви каже", посочи Маринов пред Bulgaria ON AIR.

По думите му няма нито един инсулин в забранителния списък, което означава, че трябва да има достатъчно количества в страната, само че пациентите не могат да го намерят в аптеките. „Ако всички рецепти са електронни, ще има обективен показател за нуждата от даден лекарствен продукт“, каза Маринов. 

Председателят на БФС добави, че аптеките не могат да правят реекспорт на лекарства.

Той обърна внимание, че сме една от малкото страни, в която производител, търговец на едро и верига от аптеки са едно цяло. "Те са на различни компании, но са свързани с едни и същи лица. Верижните аптеки не отварят в малките населени места, защото там няма бизнес. Не може да има контрол без електронни рецепти и без достъп до Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА). Изпълнителна агенция по лекарствата няма капацитет да проверява във всяка аптека", подчерта той.

Маринов обясни, че в момента системата разрешава по веригата избрани участници, не всички, да задържат количества медикаменти и така е доста по-изгодно тези количества да бъдат продадени извън страната. По думите му „там, където облагата е доста по-голяма в сравнение с няколкото процента, които търговецът на едро би получил, в случай че ги реализира в страната“. 

По думите му по неофициални данни оборотът от износа на такива лекарствени продукти към този момент надхвърля 300 млн. лв. на година.

Той каза, че цели аптеки, съответно и техните пациенти, нямат регулярен достъп до избрани лекарствени продукти или им обезпечават количества, които са по-малки, отколкото са нуждите на пациентите, които търсят лекарства в тях. Една аптека може да има достъп до всевъзможни лекарствени продукти, които са налични в страната, друга пък изобщо да няма достъп до тях, каза той, цитиран от БГНЕС.

„Ако ти си част от една вертикална структура, тоест аптеката е обвързвана със склада, а пък складът може да е обвързван и с производител, имаш доста по-сигурен достъп до лекарствени продукти, което е преразпределение на пазара на търговия на дребно с медикаменти. Другояче казано, някой се възползва от цялото това нещо с цел да получи предимство на пазара“, коментира още председателят на БФС.

Според Маринов идеята да се подобрят функционалностите на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти е много добра, защото трябва да се знае във всеки един момент къде са медикаментите в страната и да няма възможност складовете да укриват количества. Също така фармацевтите трябва да имат достъп във всеки един момент до реална информация относно медикаментите, с които складовете разполагат.

По думите му ДДС върху лекарствата също трябва да се намали, защото това също ще доведе до намаляване на крайната цена за пациентите.

Председателят на БФС засегна и темата за генеричната замяна. Той бе категоричен, че в голямата си част проблемът с дефицита на лекарства може да бъде преодолян, ако се разреши генерична замяна.

Предлаганите законови промени засягат търговията на едро с лекарствени продукти, паралелния внос с лекарства, усъвършенстване на СЕСПА, касаеща недостига и липсата на лекарствени продукти, търговията на дребно с лекарства.

Основните фактори, които влияят върху пазара, са системата на ценообразуване и реимбурсиране, високата стойност от 20% на ДДС у нас, липсата на достатъчна дигитализация и прозрачност на системата и вертикализацията на сектора, каза заместник-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов.