Експортна забрана предизвиква сътресения на пазара на палмово масло

Това е алармен сигнал на Организацията по прехрана и земеделие: индексът на FAO за цените на хранителните масла, който непрекъснато се повишава от пролетта на 2020 г. насам, през пролетта отново нарасна значително. След загубите в производството поради липса на работна ръка в резултат на пандемията и слабите реколти от соя в Латинска Америка и рапица в Канада, причинени от сушата, сега и войната в Украйна пречи на спешно необходимите количества слънчоглед да достигнат световния пазар. И сякаш това не бе достатъчно, та Индонезия сега влошава ситуацията със забрана за износ на палмово масло.

Решението на правителството в Джакарта да наложи забрана за износа за неопределен период от време, считано от тази седмица, предизвика шокови вълни на и без това напрегнатия пазар на растителни масла. Все пак правителството отстъпи леко и сега да ограничава износа на до 40% от обичайния обем. Но страната с 270 милиона души население е лидер на световния пазар. Около една трета от целия износ на растителни масла идва от Индонезия. А от всички растителни масла в световната търговия около 60% са палмови и палмово-ядкови масла. Вторият по големина производител Малайзия няма да може да компенсира недостига, който се очаква от май, пише в свой анализ германското издание Capital.

Този път обаче увеличението на цените ще засегне не само продоволствената сигурност в бедните страни, но и водещи продуктови групи. Независимо дали става дума за шоколад, шампоан или почистващи препарати: палмовото масло е популярен омекотител в безброй стоки за ежедневна употреба. Основни купувачи са хранителни компании като Mondelez, Danone и Nestlé, както и производители на козметика и почистващи препарати като Unilever и Procter & Gamble.

От близо 1,4 млн. тона, потребени в Германия през 2020 г., повече от половината от това палмово масло се пада на енергийните компании, а останалата част е разпределена между храните, фуражите за животни, химическата и фармацевтичната промишленост, сладкарството и детергентите, почистващите препарати и козметиката.

В световен мащаб потреблението на хранителни масла от палмови ядки, както и на масла от соя, почти се е удвоило от средата на 2000 г. насам. В същото време в Южна и Югоизточна Азия - особено в Индия - палмовото масло се използва масово за пържене и фритюрници. Индия получава почти половината от вноса си на палмово масло от Индонезия, а Бангладеш и Пакистан - почти 80%. Никой не може да компенсира такъв недостиг, цитират медиите представител на пакистанска асоциация на рафинериите за хранителни масла: „Всички страни ще пострадат“.

Зад драстичната реакция на президента на Индонезия Джоко Уидодо стои ескалация на вътрешния пазар. Забраната за износ трябваше да овладее екстремното увеличение на цените, което предизвика протести в островната държава. Уидодо беше подложен на особен натиск в най-голямата мюсюлманска страна в света преди празника Курбан байрам, когато се прекратява постът. За първи път от две години насам на хората е позволено да готвят и да празнуват масово в края на Рамазана.

Уидодо обяви, че ще направи нова оценка на ситуацията веднага щом вътрешният пазар се стабилизира и олиото за готвене отново започне да се предлага на достъпни цени. Зад увеличението на цените обаче стоят ограничените запаси, които привлякоха интереса и на антикартелните власти. Тъй като износът - три четвърти от производството - е по-изгоден за производителите, правителството се опитва да подобри вътрешното предлагане с квоти. Но ограничената цена на дребно на олиото за готвене генерира неприятна гледка – на изпразнени рафтове и дълги опашки.

Медиите спекулират, че търговците са задържали стока в складовете. Защото когато ценовото ограничение падна, пазарите отново се запълват. Цената обаче също се утрои. Представители на Greenpeace за Индонезия посъветваха правителството да „преследва олигарсите на палмово масло, които често препълват складовете". При официално разследване бяха открити милиони тонове в складове, принадлежащи на най-големите местни конгломерати. Прокурорите в Джакарта наскоро започнаха да разследват подозренията за картел.

По данни на компетентния орган четири големи групи си поделят почти половината от вътрешния пазар на хранителни масла и са активни по цялата верига на доставки - от плантацията до мелниците и рафинерията. Според наблюдателите тази пазарна сила е обяснението за провала на правителството да постигне своята цел по отношение на цените.

Въпреки това и самото правителство е допринесло за недостига на олио за готвене чрез своята политика в областта на климата, тъй като субсидира смесването на палмово масло с биогорива в конкуренцията между резервоара за колата и храната. Неправителствените организации в развиващата се страна се оплакват, че това е за сметка на правото на хората на храна и на снабдяването им с достатъчно олио за готвене. Greenpeace и опозицията настояват за дерегулация и създаване на лоялна конкуренция на пазара на палмово масло.

Междувременно, ако цената на суровината на световния пазар достигне нови рекордни стойности, въпросът може да стане тема и на срещата на върха на Г-20 в Бали през октомври, на която Индонезия е домакин в началото на своето председателство.