Военни заводи минават на 24-часов режим на работа, но и това не покрива огромното търсене

Доскоро малко хора се интересуваха и знаеха, че норвежка система за противовъздушна отбрана - NASAMS, произвеждана край Осло, защитава въздушното пространство на Белия дом. След началото на войната в Украйна тези системи, заедно с американските Patriot и германските Iris-T, станаха едни от най-търсените в световен мащаб.

Глобалните конфликти и растящите заплахи увеличиха поръчките на оръжие и различни ракетни комплекси, муниции, бойни самолети и подводници, но почти две години след началото на най-големия военен конфликт в Европа след Втората световна война производителите още изпитват проблеми да отговорят на увеличеното търсене, пише The Wall Street Journal.

Западът не се е сблъсквал с такъв недостиг на оръжия от времето на Корейската война насам, казват военни анализатори. Само десетте най-големи западни отбранителни компании в момента имат поръчки на стойност над 730 млрд. долара, което е с около 57% повече от края на 2017 година, откогато реално търсенето започна да се увеличава.

Най-голямата от тях е американската Lockheed Martin, която към края на 2023 година има поръчки на стойност 145 млрд. долара. Сериозен ръст записва британската BAE Systems до 81 млрд. долара (32% спрямо 2017 година), както и германската Rheinmetall, чиито поръчки растат от почти 10 млрд. долара през 2017 година до 26,7 млрд. долара през 2023 година, или повишение от над 60 на сто.

Норвежката система за ПВО NASAMS може да унищожи дронове, хеликоптери и други въздушни заплахи на разстояние от почти 50 километра. Системата изстрелва залп от 72 ракети и още при първата си поява в Украйна записа 100% успеваемост с унищожаването на крилати ракети и дронове.

Няколко години след анексирането на Крим през 2014 г. поръчките са започнали да растат, разказват от компанията. След руското нахлуване в Украйна те са се увеличили толкова, че заводът, който произвежда системите, както и части за F-35 и корабни ракети, е въвел 24-часов режим на работа в 7 дни от седмицата. Производството не спира и по време на някои празници, но дори и това се оказва недостатъчно.

Сега поръчките са на стойност 5,5 млрд. долара, или шест пъти повече спрямо 2018 г.

Сред купувачите е Унгария, която направи поръчка за системи за ПВО още през 2020 година и ги получи през октомври 2023 г. САЩ също поръчаха шест NASAMS заедно с Унгария и ги предадоха на Киев това лято.

Междувременно норвежкото правителство разреши на военни компании в страната да продават директно оръжие на Украйна. В края на годината в Осло коментираха, че страната трябва да получи помощ, за да се защити от руската агресия, предадоха световните агенции. Норвегия е един от големите европейски доставчици на военна помощ за Киев.

Проблемът, не само за производителите на NASAMS, е, че модерните оръжия са комплексни и с много части. Обикновено западните военни компании не разчитат на собствено производство за всички тях. В случая заводът край Осло има външни доставчици за 1500 от компонентите, необходими за производството. Или това са хиляди компании, разположени на два континента, включително и един от подизпълнителите за американската армия RTX, произвеждащ радари и ракети.

Естествено, всяка една от тези компании разчита на собствените си доставчици и вериги, те от своя страна, също, и така до мините, в които се добиват ресурсите, необходими за военното производство, досочва WSJ.

Военната индустрия в световен мащаб страда още и от липсата на подготвени кадри - уменията на тези служители са твърде специфични, а и всички те трябва да преминат през много процедури, гарантиращи, че няма да има изтичане на информация и други мерки за сигурност.

Така въпреки голямото търсене увеличаването на производството ще отнеме години. Lockheed Martin например изчисли, че ще са необходими четири години за удвояване на производството на системите земя-въздух Javelin и Stinger. И те не са единствени - има забавяне в доставките на самолети F-35, както и на други бойни самолети, танкове и т.н.

Причината за всичко това е намаляването на военните бюджети навсякъде, но особено в Европа, след края на Студената война. Преди 30-ина години германските компании например имаха капацитет да произвеждат по 400 танка годишно, а днес - по 50, коментират анализаторите. Освен това производството на модерните оръжия отнема повече време и повече разходи - ракетите са вече минисамолети с електроника и системи за навигация и имат малко общо с ракетите от времето на Втората световна война или дори от времето на войната в Залива, допълват от BAE Systems.

Вече са известни и свръхзвукови ракети, които могат да летят пет пъти по-бързо от скоростта на звука, правейки ги много трудна мишена за ПВО.

Войната в Украйна разкри и още една въздушна заплаха - дроновете, като някои от тях са способни да носят ракети, а други самите са ракети.

Ракетите на Русия няма да свършат

Първоначалните очаквания на Запада, че Русия скоро ще свърши запасите от ракети не се оправдават. През ноември украинското разузнаване съобщи, че Русия има капацитета да произвежда по 100 крилати ракети от няколко различни вида, четири "Кинжал" и пет балистични ракети всеки месец. Част от компонентите за тях са западно производство, които Москва продължава да успява да си набавя въпреки санкциите, коментираха украинските военни преди месеци.

Москва разчита и на доставки на дронове от Иран и на муниции и ракети от Северна Корея.

Украйна също започва да увеличава местното производство в опит да покрие "дупките" между доставките на военна помощ от партньорите.