Пътят на Индонезия към електромобилен хъб минава през декарбонизация при металите

През май индонезийският министър по инвестиционните въпроси Лухут Панджайтан обяви, че едно споразумение за свободна търговия със САЩ за износ на индонезийски рафиниран никел, дори ако е произведен от традиционни топилни пещи, работещи с въглища, може да е от полза за американските производители. Панджайтан подчерта, че възраженията на американските сенатори пренебрегват значението на екологичните компромиси в зеления преход, тъй като никелът е от съществено значение за батериите, които ще го захранват, пише Институтът за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA).

Панджайтан приписа конкурентоспособността на индонезийския никел на изобилието от въглища в страната, отбелязвайки, че „ възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) все още не предлагат рентабилен вариант за захранване на топилни пещи в Индонезия“.

Амбицията на Индонезия да се превърне във водещ производител на батерии за електрически превозни средства (EV) е похвална. Въпреки това е важно да се вземе предвид въглеродният интензитет и въздействието върху околната среда на производството на електроенергия от въглища, което може да застраши стремежите на Индонезия към електрификация.

През последните няколко години IEEFA отбеляза няколко доказателства, че банки, търговци на метали и застрахователи са против обработката на метали чрез въглища. Като се има предвид, че други страни вече са поели подобни ангажименти, Индонезия трябва да започне да използва ВЕИ за операциите на топилните заводи.

Нарастващ натиск срещу обработка на метали чрез въглища

Огромни доказателства в световен мащаб, включително проучвания, ръководени от Международната агенция по енергетика (МАЕ), показват, че енергията от слънчеви и вятърни източници е най-евтиното решение за пределните разходи. Въпреки това Индонезия изостава тук, като отчита един от най-ниските нива на инсталиране на слънчеви мощности в световен мащаб.

През следващата година финансовите регулатори по целия свят ще изискват оповестяване на емисиите от бизнеса, включително тези от суровините, от които са произведени техните продукти. Рейтинговите агенции също сигнализират, че ще започнат да вземат предвид въздействието върху климата в изчисленията на корпоративния риск. На фона на това ще бъде невъзможно за купувачите да пренебрегнат въглеродният интензитет на операциите за обработка на алуминий и никел в Индонезия.

Проблемът вече е засегнал проекта на Adaro за трифазен завод за топене на алуминий в Индонезия. Съобщава се, че през февруари 2023 г. Standard Chartered и DBS Bank са отказали да финансират проекта. През април 2024 г. Ройтерс съобщи, че Hyundai Motors е прекратил споразумение за покупка на алуминий с Adaro поради външен натиск, свързан с емисиите.

Оттогава компанията актуализира плана си; фаза 2 на алуминиевия завод ще се управлява чрез хибридна употреба на въглища и възобновяеми източници.

Все повече доказателства подкрепят технологичната осъществимост на използването на възобновяема енергия при топенето на никел.

Базираната в Мелбърн миннодобивна компания BHP Group е сключила споразумения за употреба на възобновяема енергия от слънчеви и вятърни паркове за своите операции Nickel West в Западна Австралия, които произвеждат 80 000 килотона никел всяка година. Това включва соларния парк Merredin, най-голямото подобно съоръжение в Австралия.

Базираният в Сидни производител на никел Nickel Industries си сътрудничи с индонезийската компания за ВЕИ SESNA, за да осигури слънчева енергия за своите минни и преработвателни операции в Моровали, Централен Сулавеси. Компанията стартира с първоначален слънчев капацитет от 396 киловат-пика (kWp) и планира да развие до 200 мегават-пика (MWp) соларен капацитет с 20 мегаватчаса (MWh) съхранение на енергия чрез батерии.

Противно на общоприетото схващане, не винаги е необходим голям капацитет за съхранение на енергия за поддържане на соларен парк. Проектът демонстрира осъществимостта на алтернативи на въглищните заводи за топене на никел в Индонезия.

Независимо дали се води от регулаторни изисквания или от очакванията на потребителите, необходимостта от по-нисък въглероден интензитет както в производствения процес, така и в крайните продукти за алуминий и батерии е ясна.

Топенето, захранвано от ВЕИ, може да помогне на миннодобивните компании да постигнат целите за въглеродна неутралност, да отключат енергийно финансиране, да откликнат на изискванията на акционерите и да насърчат покупките на клиентите. Възобновяемите източници също могат да намалят уязвимостта към ценовата волатилност и прекъсвания на доставките.

Мечтата на Индонезия да води световната индустрия за електромобилни батерии зависи от способността ѝ да ускори прехода си към възобновяема енергия, заключва IEEFA.