Няколко страни се очертават като бъдещи властелини при редкоземните метали

Редкоземните елементи са новият петрол. Тази група от 17 метала стана незаменима за прехода към чиста енергия и за модерното производство като цяло. Тези елементи имат уникални характеристики, които ги правят основни съставки за бъдещето на технологиите, пише Oilprice.

„[Редкоземните елементи] променят всичко при автомобилите; за зелените технологии; относно точността на оръжейните системи. И така те станаха жизненоважни”, изтъква Джим Кенеди, президент на ThREE Consulting, консултантска фирма с фокус върху редкоземните елементи. „Искате ли Prius? Имате нужда от редкоземни елементи. Искате Tesla с голям пробег? Имате нужда от редкоземни елементи. Искате крилата ракета с точност до 1 метър? Имате нужда от редкоземни елементи“, подчертава той.

Особената полезност на редкоземните елементи идва предимно от употребата им като катализатори и магнити в традиционни и нисковъглеродни технологии. Други важни приложения за редкоземните метали са в производството на специални метални сплави, стъкло и високопроизводителна електроника.

Редкоземните елементи „имат забележителни физични и химични свойства, които ги правят може би супергероите на периодичната таблица“, изтъква пред Foreign Policy Райън Кастиллукс, управляващ директор на консултантската фирма за минерали Adamas Intelligence.

Редкоземните елементи всъщност не са толкова „редки“, колкото се предполага според тяхното име. Тези минерали се срещат в природата по целия свят – но ключът се крие в намирането им в достатъчно големи концентрации, за да може извличането им да си струва необходимото време и пари.

Всичко това служи за превръщането на редкоземните метали в новата ос на геополитическа сила в глобален мащаб. Страните, които разполагат със залежи от тези елементи, капацитет и ресурсите да ги извличат и рафинират, ще се окажат в един момент с огромни финансови и политически лостове през следващите години.

Китай е най-големият производител на редкоземни елементи. След азиатската страна, която осигурява около 38 процента от нерафинираните редкоземни минерали в света, Виетнам се нарежда на второ място по големина залежите, представляващи около 19 процента. След това е Бразилия с 18,1 процента, следвана от Русия с 10,4 процента, Индия с 6 процента и Австралия с 3,5 процента. Последни са САЩ и Гренландия, които представляват по 1,3 процента. Никоя друга страна по света не може да се похвали с повече от един процент залежи от редкоземни елементи.

Въпреки това, от всички тези държави, само една разполага с истински геополитически контрол върху веригите на доставка на редкоземни елементи и всички вторични пазари, които разчитат на тези материали, и тази страна е Китай.

Китай доставя около 85-95 процента от рафинираните редкоземни минерали в света и доминира на световния пазар от края на 90-те години на миналия век. Това е така, защото Пекин има почти пълен монопол върху капацитета за рафиниране на редкоземни метали. Както знаем, шепа други държави също имат значителни запаси от стратегически важни редкоземни елементи, но им липсва установената инфраструктура, необходима за обработката им по рентабилен начин.

Само на Китай се падат 85-90 процента от рафинирането на редкоземни метали в света. Нещо повече, китайските рафинерии доставят 68 процента от кобалта на глобалните пазари, 65 процента от никела и 60 процента от лития за електромобилните батерии. В резултат на това цели 75 процента от всички тези батерии се произвеждат в Китай.

Съществува значителна тревога, че ако други страни, богати на редкоземни елементи, не намерят начин да се конкурират по-успешно с Китай, това ще даде на Пекин огромно влияние и създава пазар, който е всичко друго, но не и свободен. Засега обаче някои експерти твърдят, че подобни притеснения са преувеличени. Но не е тайна, че редкоземните елементи са новият петрол и западните сили се борят да си върнат контрола над този ресурс.

Глобалното напрежение около редкоземните елементи със сигурност ще властва през следващите години и смекчаването на такъв неравномерен контрол върху пазара ще бъде от решаващо значение за поддържането на балансирани търговски механизми.