Украинската контраофанзива прави Путин да изглежда обсаден у дома

„Гениалността на украинските военни командири е в съсредоточаването на сили там, където ги няма руснаците, принуждавайки окупаторите да се оттеглят от местата, където вече присъстват“, написа в Twitter канадският анализатор Майкъл Маккей в началото на миналата седмица. Точно това се случи и на вътрешния фронт в Русия. Но докато руските войски избегнаха обкръжаването си чрез отстъпление, Владимир Путин се оказа политически обкръжен в Москва, пише за Financial Times Иван Кръстев, председател на софийския Център за либерални стратегии

Точно както думата „война“ най-накрая се появи в контролираните от правителството медии (преди това инвазията в Украйна беше наричана „специална военна операция“), хардлайнерите, изискващи пълна мобилизация на населението, се превърнаха в най-големия проблем на руския президент.

След като не успя да превземе Киев и да свали украинския президент Володимир Зеленски, Кремъл разкри стратегия, която може да се обобщи по следния начин: завладяване на колкото се може повече територия с наличните войски; нанасяне на възможно най-много щети на икономиката на Украйна; и организиране на референдуми за анексиране на окупираните територии, по този начин създавайки усещане за неизбежност.

Кремъл вярваше, че тази стратегия ще пречупи решимостта на Украйна и ще обезкуражи западните съюзници на Киев да продължават да въоръжават армията на Зеленски.

Като замрази конфликта при своите условия, Кремъл се опита да спечели надмощие и да елиминира необходимостта от принудителна военна мобилизация. Само 64 дни преди руското отстъпление първият заместник-началник на кабинета на руския президент Сергей Кириенко каза: „Ние разглеждаме освободените територии като част от нашата империя и част от нашата държава“.

За известно време това изглеждаше като печеливша стратегия. Украйна се подготвяше за война на изтощение и високите цени на енергията смекчиха шока от западните санкции срещу Москва.

Вярно е, че руският икономически елит беше унил, но поне беше послушен. А проучванията на общественото мнение показваха, че мнозинството от руснаците подкрепят агресията на Путин срещу Украйна. Много хора смятат, че дори това да не е тяхната война, Русия все пак е тяхната страна.

Цялата тази внимателно проектирана стратегическа конструкция обаче беше разрушена за броени дни. Украинската контраофанзива насърчи западните политически лидери, които настояват, че Киев трябва да получи оръжията, от които се нуждае, и че руската армия трябва не само да бъде спряна, но и победена.

Неотдавнашните военни сблъсъци на границата между Армения и Азербайджан са знак, че някои от съседите на Москва усещат руската слабост и са готови да размразят неразрешими преди това конфликти в постсъветското пространство.

Междувременно в четвъртък Путин, на среща в Узбекистан заедно с китайския лидер Си Дзинпин и други авторитарни ръководители, беше принуден да обяснява защо Русия не печели.

Нарастващият натиск върху Путин да обяви война и да започне мобилизация го изправя пред избори, които руският президент се опитваше да избегне от началото на инвазията.

В очите на нормалните хора отказът на Кремъл да нарече атаката си срещу Украйна война е просто признак на дълбок цинизъм. За много обикновени руснаци обаче това решение е от голямо значение. „Специалната военна операция“ е нещо, на което могат да се радват, докато войната е нещо, от което трябва да се страхуват.

Руската атака срещу Грузия през 2008 г. беше „специална операция“, както и участието на Москва в конфликта в Сирия. Конфронтацията с нацистка Германия, от друга страна, беше война.

Специалните операции са конфликти, които могат да бъдат загубени, без населението наистина да забележи. Но когато загубите война, рискувате да загубите страната си. Урокът, който много руснаци извлякоха от края на Студената война, например, беше, че дори и да сте ядрена сила, не трябва да приемате оцеляването си за даденост.

Не е лесно да се предвиди какво ще се случи в Москва, след като руските войски бяха унизени в Украйна, но със сигурност може да се каже, че макар Путин да не е застрашен от загуба на властта си, той загуби полето си за маневриране. Кремъл се опасява, че масовата мобилизация може да разкрие вътрешната слабост на режима.

Тя може също така да разкрие егоизма на руските елити. В случай на мобилизация, синовете на преторианската гвардия на Путин или ще избягат от страната, или ще се озоват в болница, за да избегнат призоваването им в армията. Корупцията би парализирала системата. И докато, поне първоначално, е малко вероятно хората да се разбунтуват, те ще направят това, което руснаците умеят най-добре: да се дърпат.

Путин се съпротивлява на всякакви усилия за масова мобилизация по същата причина, поради която не желаеше да наложи задължителна ваксинация по време на пандемията от Covid: страхът, че подобен ход ще разкрие липсата му на контрол.

Това е кардиналната разлика между демокрацията и автокрацията: дори слабите демократични правителства са в състояние да запазят легитимността си, докато легитимността на автократа зависи от това колко силен го възприема обществото. И противно на твърденията на кремълската пропаганда, докато повечето руснаци са готови да аплодират своята армия, те са много по-малко ентусиазирани да се присъединят към нея.

Единствената опция, която остава на Путин, ако се противопостави на масово призоваване под знамената, е да потопи Украйна в още по-голям мрак. Следователно в краткосрочен план контранастъплението на Киев вероятно ще означава ескалация, а не прекратяване на огъня.