2022 – годината на тримата британски премиери? 

Сунак? Хънт? Уолъс?

Сега отново в ход е търсене. Риши Сунак вероятно е в най-добра позиция да я наследи. В крайна сметка той беше избран за предпочитан кандидат на парламентарната група едва през лятото (и загуби само от класиралата се на второ място Тръс при гласуването на членовете). Но резултатът му в парламентарната партия далеч не е безспорен.

Дясното крило на партията, но и мнозина в центъра, не бяха и не са доволни от него. Въпреки това той е подсилен от факта, че предупрежденията му за „Тръсономиката" се сбъднаха. През последните няколко дни вече се появиха слухове, че парламентарната партия може да състави „триумвират". След това Сунак ще бъде поставен в рамката на сегашния финансов министър Хънт, а Пени Мордаунт – като бъдещ външен министър. Дори този модел обаче ще бъде трудно смилаем за дясното крило на торите.

Бен Уолъс, министърът на отбраната, е възприеман като аутсайдер, но също така многократно спряган за възможен „консенсусен кандидат". Той винаги се е държал настрана от мъчителните вътрешнопартийни спорове и е популярен във всички крила на партията. Но отвъд политиката за сигурност той е смятан за „непознат". Партията би поела голям риск с него. Вероятно самият той знае това, защото през лятото реши да не се кандидатира, макар че и тогава се смяташе, че има добри шансове.

Или все пак Джонсън?

От друга страна, партийната база, която по думите на Брейди трябва поне да бъде "въвлечена" в изборите, от известно време копнее за друг кандидат. В края на краищата членовете на Консервативната партия гласуваха за Тръс не защото бяха толкова убедени за нея, а защото Борис Джонсън не беше включен в изборите. Както тогава, така и сега, поне според социологическите проучвания, обикновените хора искали да върнат предшественика на Тръс, който се оттегли едва през септември.

През последните седмици Джонсън избягва публичността. Когато преди около три седмици започнаха проблемите на Тръс, той даде да се разбере, че няма да бъде на разположение. Наблюдателите обясняват това с нараняванията, които е оставил след себе си. Но има и други аргументи, които биха могли да му попречат. Спомените от отровните дебати за неговата замяна са все още твърде пресни.

Не е ясно и дали той иска да поеме отново партията в такава на пръв поглед безнадеждна ситуация. Освен това ще трябва да се откаже от доходоносната си лекторска дейност, която само на вечер му носи поне половината от годишната заплата на министър-председател. Седемте деца и няколко бивши съпруги изискват „постоянен паричен поток", твърдят близки до него.

Ето защо мнозина бяха изненадани, когато в четвъртък следобед Daily Telegraph, който отдавна е тясно свързан с Джонсън, съобщи, че според информация на изданието „се очаква Джонсън да се кандидатира". Ако това се случи и той се възкачи на трона като последна надежда на торите, това поне ще бъде поанта, достойна за почти седемгодишното постоянно зрелище. А 2022 г. ще остане в историята като година на само двама премиери.