Руски атаки с дронове блокират работата на украинските пристанища

Последните руски атаки с дронове над Украйна блокираха работата на украинските пристанища в Черно море, пише Bloomberg в своя дневен обзор за войната в Украйна. Властите в страната отчитат, че заради липсата на електроенергия пристанищата в Одеса и в Пивдений (Южни) са преустановили работата си, а на пристанището в Черноморск е ограничена. Тези три пристанища са единствените функциониращи в момента и се използват за износа на зърно от Украйна, след като двете воюващи страни се разбраха в края на ноември да продължат програмата. Гаранти по програмата са ООН и Турция.

В края на миналата седмица руският президент Владимир Путин потвърди, че Русия целенасочено атакува гражданска инфраструктура и енергийната мрежа на Украйна и посочи, че тези удари са в отговор на украинските действия - атаката над Кримския мост през октомври, както и спирането на водата в Донецк и на електроенергията за Крим преди години.

На фона на блокираната работа на украинските пристанища в Черно море президентите на Турция, Русия и Украйна са дискутирали разширяването на програмата и възможността за по-голям асортимент от износ на украински селскостопански стоки.

От 10 октомври Русия е изстреляла повече от 1000 крилати ракети и дронове по украинската електроенергийна мрежа. По данни на премиера Денис Шмигал, цитиран от УНИАН, вече няма ТЕЦ или ВЕЦ в страната, който да няма повреди в резултат на атаките, сериозни са пораженията и по самата мрежа. В резултат в цялата страна има прекъсвания на електрозахранването, които ще продължат поне до пролетта. Заедно със спирането на тока, често спира и подаването на топлинната енергия, газ и вода за домакинствата.

Обстрелът на 23 ноември причини срив на цялата енергийна система на Украйна, а след ракетните удари в следващите седмици проблемите остават сериозни в Киев и областта, Харков, Одеса, както и в Лвов, Закарпатието и Суми.

Срещата на Г-7

Освен с Тайип Реджеп Ердоган, президентът Володимир Зеленски съобщи, че е разговарял с френския президент Еманюел Макрон, а преди ден и с британския премиер Риши Сунак, с които са съгласували позциите си за предстоящата среща на Г-7 и предложението на Киев за край на военните действия. Лидерите на най-развитите държави на света ще се съберат виртуално днес (12 декември), като основната тема ще бъде подкрепата за Украйна. 

Преди началото на срещата Володимир Зеленски разговаря и с американския президент Джо Байдън, а от Белия дом уточниха, че двамата са обсъдили помощта на Вашингтон за Киев. САЩ обещаха 38 млрд. долара военна помощ за Украйна и вече са предоставили 13 млрд. долара за страната, съобщи американският финансов министър Джанет Йелън в предаването "60 монути" на CBS. Тази подкрепа ще трае "толкова дълго, колкото се налага", потвърди отново тя.

Бойните действия буксуват в калта

Бойните действия по основните фронтове в Украйна - в Луганска и Донецка област, са забавени заради неблагоприятното време, коментира министърът на отбраната на Украйна Олексей Резников по време на брифинг с шведския министър на отбраната Пол Йонсон в Одеса. Заради влажната почва техниката почти не може да се движи, но украинските военни планират да продължат своята контраофанзива, когато земята замръзне, заяви той.

Местните власти коментират, че има малък напредък в Луганска област в направлението Сватове - Кремена, руските военни пък отчитат придвижване напред около Бахмут, посочват от Института за изследване на войната (ISW). Руски и украински източници потвърждават украинските удари във военна база в Мелитопол, макар че официално Русия заявява, че атаката е насочена срещу хотелски комплекс. Градът е от ключово значение за отбраната на южна Украйна и подхода към Крим.

Анализаторите отбелязват и натиска на Русия към Беларус да се включи във военните действия. Русия се стреми да установи постоянна военна база в Беларус и пряк контрол над военните в страната. Украинското разузнаване съобщава, че Беларус прехвърли част от своите артилерийски снаряди през октомври и ноември, а част от мобилизираните руснаци се обучават в Беларус, сочат още данни на ISW.

От ISW отчитат още и съпротивата сред военните в Беларус да влязат във войната с Украйна. Според тях в страната имат добра представа за развитието на бойните действия, тъй като в много от техните болници са настанени руските военни, пострадали при битките в Луганска и Донецка област. На този етап Минск устоява на натиска на Русия, а според предишни оценки на ISW вероятността на Беларус да се включи в конфликта не е голяма.