Полезна ли е климатичната надпревара за ЕС и САЩ?

Докато президентът на САЩ Джо Байдън беше домакин на своя френски колега във Вашингтон на 1 декември 2022 г., малко след финализирането на пакета от зелените данъчни облекчения на стойност 369 млрд. долара, се стигна до разрив в обичайното дипломатическо сътрудничество между Америка и Европа по въпроса за глобалното затопляне. Само ден по-рано френският президент Еманюел Макрон разкритикува протекционистките характеристики на Закона за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act – IRA), които биха навредили сериозно на европейския бизнес, припомня Bloomberg.

Някои от въпросните европейски компании - както частни, така и публични - оттогава започнаха да извършват мащабни маневри заради прилива от американски пари. Германският химически гигант BASF и производителят на стомана ArcelorMittal заплашиха да свият операциите си в Европа, където се сблъскват с растящите цени на енергията, в полза на САЩ и техните стимули. Шведският производител на електромобилни батерии Northvolt AB ще се възползва от приблизително 8 млрд. долара през следващите няколко години, след като реши да измести производството си в САЩ.

Най-големият производител на сачмени лагери в света, шведската SKF AB, реши да изгради планираното ново съоръжение в Северна Америка.

И ако тогава политическите лидери в Европа изглеждаха силно разтревожени от решенията на концерните, тази седмица те изглежда учудващо спокойни.

Осем месеца след приемането на IRA, известен още в САЩ като Закон за климата, Европейският съюз (ЕС) подготвя политически отговор, който незначително надгражда пътната карта в лицето на Зелената сделка за справяне с изменението на климата в рамките на едно десетилетие. Мерките, предложени от Европейската комисия (ЕК) в средата на март, не предполагат надпревара в паричната помощ между Вашингтон и Брюксел. Новите политики в Закона за въглеродно неутрална индустрия (Net-Zero Industry Act) ще ускорят процеса по издаване на разрешителни и ще определят производствени цели за технологии, включително слънчеви панели, вятърни турбини, термопомпи, батерии и електролизатори, става ясно от проектодокумент, прегледан от Bloomberg.

САЩ изостават от ЕС по отношение на изпълнението на климатичните цели. Източник: Bloomberg

Това са по-скоро подобрения, отколкото цялостни промени за противодействие на ходовете, предприети от най-голямата икономика в света към много по-силно стимулиране на чистата енергия и климатичните технологии. Никой в Европа все още не е посегнал към паник бутона, дори когато компаниите променят позициите си в отговор на конкурентните стимули.

За разлика от политиките на ЕС, които са фокусирани върху субсидиите за насърчаване на приемането на зелени продукти и технологии, IRA е насочена към привличане на производители, които могат да осигурят работни места в САЩ. Привлечен е и Роланд Баан, главен изпълнителен директор на датския производител на зелен водород Topsoe A/S. Сега неговата компания обмисля добавянето на втори завод в САЩ след изграждането на 500-мегаватова фабрика в Дания, използваща следващо поколение електролизатори, които разделят водата на водород и кислород.

„Вижте количеството пари. ЕС, с всичките си схеми на едно място, не е толкова различен по мащаб“, изтъква Баан. „Но нещата са по-достъпни в САЩ. Има много повече яснота и сигурност за това какво получавате и как“, добавя той.

Баан отчита нарастващо търсене на зелен водород и от двете страни на Атлантика, като по-достъпните стимули в САЩ отварят допълнителни пътища за растеж. Това може да е заключението, до което стигат и други бизнеси: Не е време да спираме производството в Европа, а по-скоро да увеличим инвестициите в Северна Америка.