Финансите на бедните страни са под натиск заради по-високите лихви

Страните с ниски доходи ще се изправят пред най-големите сметки за обслужване на външни дългове от четвърт век тази година, поставяйки в риск разходите за здравеопазване и образование, съобщава Financial Times.

Изплащанията по публичен дълг, държан от външни лица, за група от 91 от най-бедните страни в света ще отнемат средно над 16% от държавните приходи през 2023 г., увеличавайки се до почти 17% през следващата година, показва проучване на групата Debt Justice, публикувано във вторник.

Данните – най-високите от 1998 г. насам, следват стръмен ръст на световните разходи за заеми през миналата година, когато централните банки започнаха опитите си да свалят инфлацията с бързи увеличения на лихвите.

За много от 91-те страни, които са определени като такива с ниски и по-ниски средни доходи от Световната банка, плащанията по местния дълг, държан от кредитори вътре в страната, правят бремето от обслужване на дълга като цяло много по-голямо, показват отделни данни на МВФ.

Ръстът на разходите за обслужване на дълга ще подхрани продължаващия дебат за опрощаване на дългове.

Многостранните кредитори и чуждите правителства, водени от Международния валутен фонд и Световната банка, предоставиха мащабно облекчаване на дълга в началото на века. Инициативата Силно задлъжнели бедни страни (Highly Indebted Poor Countries) изтри повечето двустранен и многостранен външен публичен дълг за много държави.

Хайди Чоу, изпълнителен директор на Debt Justice, казва, че изплащанията по дълга днес отново достигат „кризисни“ нива за много правителства, „възпрепятствайки способността им да осигуряват обществени услуги, да се борят с кризата с климата и да отговарят на икономическите сътресения“. Изплащанията стигнаха дъно от средно 6,6% от приходите през 2011 г. и растат оттогава насам.

Чоу призовава за „бързо и всеобхватно“ облекчаване на външните задължения, включително промени на законите, уреждащи договорите за облигации в Англия и щата Ню Йорк, за да се принудят частните кредитори да участват в анулирането на дълга.

Масууд Ахмед, президент на базирания във Вашингтон мозъчен тръст Center for Global Development и бивш високопоставен представител на МВФ и Световната банка, казва, че днешните проблеми може да не се преодолеят по същия начин като в миналото.

„Сега ситуацията е различна“, казва той. „Повечето кредитополучатели искат да запазят достъпа до многостранните кредитори и, най-важното, до кредиторите от частния сектор“.

Според данни на Световната банка, анализирани от Debt Justice, Шри Лана е изправена пред най-стръмната програма от външни плащания, равняващи се на 75% от държавните приходи тази година. Малко вероятно е страната да изпълни тези плащания, след като обяви дефолт по външния си дълг миналата година.

Планираните плащания по външния дълг на Шри Ланка са дори по-големи. Според доклад на МВФ от миналия месец те ще се равняват на над 27% от брутния вътрешен продукт през 2023 г. Това е почти три пъти повече от плащанията по външния дълг, равняващ се на 9,8% от БВП, посочва МВФ.

Замбия, която обяви дефолт по външните си задължения през 2020 г., и Гана, която направи същото миналата година, също имат високи нива на местен дълг, засилвайки натиска върху публичните финанси.

Пакистан, възприемана от много икономисти като държава с висок риск от дефолт, има планирани плащания по външни публични задължения тази година, равняващи се на 47% от държавните приходи, посочва Debt Justice. В доклад от септември МВФ заяви, че външните държавни дългове са равни на 28% от БВП, а вътрешните – 37% от БВП.