Открития, довели до създаването на AI, донесоха Нобеловата награда по физика на двама учени

Американският учен Джон Хопфийлд и британско-канадският му колега Джефри Хинтън, известен като „кръстника на изкуствения интелект“ (AI), бяха удостоени във вторник с Нобелова награда за физика за 2024 година за открития и изобретения, създали градивните елементи на машинното обучение и изкуствения интелект, съобщиха световните осведомителни агенции. 

„Двамата тазгодишни Нобелови лауреати за физика са използвали инструменти от физиката, за да разработят методи, които са в основата на днешното мощно машинно обучение“, се казва в прессъобщение на Нобеловия комитет.

Хопфийлд създава асоциативна памет, която може да съхранява и реконструира изображения и други видове модели в данните, се казва в съобщението.

Хинтън е разработил метод, който може самостоятелно да открива свойства в данните и да изпълнява задачи като идентифициране на конкретни елементи в изображения, информират от Нобеловия комитет.

Изследванията на Хопфийлд се провеждат в Университета Принстън, САЩ, а Хинтън работи в Университета на Торонто, Канада.

Елен Монс, председател на Нобеловия комитет по физика към Кралската шведска академия на науките, каза, че двамата лауреати „са използвали фундаментални концепции от статистическата физика, за да разработят изкуствени невронни мрежи, които функционират като асоциативна памет и откриват модели в големи масиви от данни“.

Тя допълни, че такива мрежи са използвани за напредъка на изследванията в областта на физиката и „също така са станали част от нашето ежедневие, например при разпознаването на лица и езиковия превод“.

Въпреки че Комитетът отдаде дължимото на науката, стояща зад машинното обучение и изкуствения интелект, Монс спомена и обратната страна на проблема, като заяви, че „макар машинното обучение да носи огромни ползи, бързото му развитие поражда и опасения за нашето бъдеще. Хората колективно носят отговорността за използването на тази нова технология по безопасен и етичен начин за най-голяма полза на човечеството.“

Хинтън споделя тези опасения. Той е напуснал работата си в корпорацията Google, за да може по-свободно да говори за опасностите, свързани с технологията, за чието създаване е помогнал.

Във вторник изследователят заяви, че е шокиран от отличието. „Аз съм потресен. Нямах никаква представа, че това ще се случи“, каза той, когато Нобеловият комитет го потърси по телефона. 

Хинтън каза, че продължава да се притеснява „за редица възможни лоши последици“ от работата си по машинното обучение, „особено за заплахата тези неща да излязат извън контрол“, но въпреки това би направил всичко отново.

Роден на 6 декември 1947 г., Хинтън е правнук на известния британски математик Джордж Бул (1815-1864). Ученият получава докторска степен по изкуствен интелект от Единбургския университет през 1978 г. От 2013 г. до 2023 г. работи в Google. Той е един от изследователите, които предлагат да се използва методът на обратно разпространение на грешката за обучение на многослойна невронна мрежа. Заедно с Тери Сейновски изобретява „Машината на Болцман“ - специален вид рекурентна невронна мрежа. Изобретението е кръстено на Лудвиг Болцман (1844 - 1906), австрийски физик, смятан за основоположник на статистическата механика.

Роден на 15 юли 1933 г., Хопфийлд получава докторската си степен по физика от Университета Корнел, Великобритания, през 1958 г. Той става известен през 1982 г. като изобретател на асоциативна невронна мрежа, наречена „Мрежа на Хопфийлд“.

Нобеловата награда за физика беше присъдена във вторник, ден след като двама американски учени бяха удостоени с наградата за физиология или медицина за откритието си на микроРНК.

Трима учени получиха Нобелова награда за физика през 2023 г. за това, че за първи път за части от секундата надникнаха в свръхбързия свят на въртящите се електрони - област, която един ден може да доведе до по-добра електроника или диагностика на болести.

Наградата за физика е с парична стойност от 11 милиона шведски крони (1 милион щатски долара) според завещанието, оставено от създателя на наградата, шведския изобретател Алфред Нобел. Наградата по физика досега е присъждана 118 пъти. Лауреатите са поканени да получат наградите си на церемония на 10 декември, когато се отбелязва годишнината от смъртта на Алфред Нобел.

Обявяването на Нобеловите награди продължава с наградата за химия в сряда и за литература в четвъртък. Нобеловата награда за мир ще бъде обявена в петък, а наградата за икономика - на 14 октомври.

/БТА/