Важността на обществените институции донесе Нобелова награда на трима икономисти

Икономистите Дарън Ачемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс А. Робинсън получиха тазгодишната Нобелова награда за икономически науки заради приноса си в доказването на важността на обществените институции за просперитета на една страна, обяви Кралската шведска академия на науките в Стокхолм в понеделник.

Обществата с лошо върховенство на закона и институции, които експлоатират населението, не генерират растеж или промяна към по-добро. Изследванията на тазгодишните лауреати ни помагат да разберем защо, пояснява Академията в съобщение.

Дарън Ачемоглу е роден през 1967 г. в Истанбул. Той получава докторска степен през 1992 г. от London School of Economics and Political Science. В момента е професор в Масачузетския технологичен университет (MIT) в САЩ.

Саймън Джонсън е негов колега, също професор в MIT. Той е роден през 1963 г. в Шефийлд, Великобритания, и получава докторската си степен в MIT през 1989 г.

Джеймс А. Робинсън е американец, професор в Университета в Чикаго. Роден е през 1960 г. и получава докторската си степен през 1993 г. от Университета Йейл.

Тазгодишните лауреати показаха, че едно от обясненията за разликите в просперитета на държавите са обществените институции, въведени по време на европейската колонизация. В страните, които са били бедни по време на колонизацията, често са били въвеждани приобщаващи институции, които с течение на времето са довели до общо благоденствие на населението. Това е важна причина защо бивши колонии, които някога са били богати, сега са бедни и обратното.

Някои държави попадат в капана, при който институциите са се превърнали в икономически и политически механизми, които концентрират властта и ресурсите в ръцете на малък елит или управляваща класа, често за сметка на широките слоеве от населението (екстрактивни институции по определението на Ачемоглу), и нисък икономически растеж.

Въвеждането на приобщаващи институции би създало дългосрочни ползи за всички, но екстрактивните институции осигуряват краткосрочни печалби за хората на власт. Докато политическата система гарантира, че те ще запазят контрола си, никой няма да се довери на обещанията им за бъдещи икономически реформи. Според лауреатите това е причината да не настъпва подобрение.

Тази неспособност да се дават надеждни обещания за положителна промяна обаче може да обясни и защо понякога се стига до демократизация. Когато съществува заплаха от революция, управляващите са изправени пред дилема. Те биха предпочели да останат на власт и да се опитат да успокоят масите, като обещаят икономически реформи, но населението едва ли ще повярва, че няма да се върне към старата система веднага щом ситуацията се успокои. В крайна сметка единствената възможност може да бъде прехвърлянето на властта и установяването на демокрация.

„Намаляването на огромните разлики в доходите между държавите е едно от най-големите предизвикателства на нашето време. Лауреатите показаха значението на обществените институции за постигането на тази цел“, коментира Якоб Свенсон, председател на Комитета за наградата по икономически науки.

Наградата е на стойност 10 млн. шведски крони (близо 900 хил. долара), която тримата икономисти ще си поделят.