Зеленски призова Русия да потвърди примирие преди евентуални преговори

Украинският президент Володимир Зеленски призова Русия в неделя да потвърди безусловно примирие, започващо на 12 май, като заяви, че тогава Украйна ще бъде готова за преки разговори с Русия, предава Ройтерс.

В събота Зеленски получи подкрепата на големите сили в Европа и на президента на САЩ Доналд Тръмп за безусловно 30-дневно примирие, започващо от понеделник. Руският президент Владимир Путин отговори рано в неделя с предложение за преки разговори с Киев, които да започнат в четвъртък в Турция.

„Положителен сигнал е, че руснаците най-сетне започнаха да обмислят край на войната... И първата стъпка за истинско прекратяване на всяка война е примирието“, коментира Зеленски в социалната мрежа Х.

„Няма смисъл да се продължава с убийствата дори един-единствен ден повече. Очакваме Русия да потвърди примирие – пълно, трайно и надеждно, започващо от утре, 12 май, и Украйна е готова за среща“, допълни той.

Началникът на канцеларията на Зеленски Андрий Йермак, коментира в Телеграм, че първо трябва да има примирие, „после всичко останало“. Той допълни, че Русия не трябва да крие желанието си да продължава войната с игра на думи.

Тази нагласа беше споделена и от други украински високопоставени представители.

Андрей Коваленко, представител на Националния съвет по сигурност и отбрана на Украйна, написа в Телеграм: „Пълно примирие, Русия трябва да приеме нещо, което постоянно се опитва да избегне“.

Междувременно силите на Кремъл продължиха с въздушните удари през нощта срещу Украйна, като са изстреляли над сто дрона срещу мишени в по-голямата част от страната, включително Киев.

Френският президент Еманюел Макрон, който беше на посещение в Киев в събота с лидерите на Великобритания, Германия и Полша, написа в публикация в Х: „не може да има преговори, докато оръжията говорят“.

Кремъл е съсредоточен върху проект за сделка от 2022 г. за предлаганите мирни преговори

Предожените от руския президент Владимир Путин мирни преговори с Украйна ще вземат предвид изоставен проект за сделка между двете страни от 2022 г. и реалността, че Русия контролира почти една пета от Украйна, заяви Кремъл в неделя, цитиран от Ройтерс.

Съветникът на Кремъл по външната политика Юрий Ушаков заяви пред репортери след изявлението на Путин рано тази сутрин, че предложените преговори ще вземат предвид изоставения проект през 2022 г. и сегашното положение на място.

Дни след пълномащабното нашествие на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Русия и Украйна започнаха преговори в Беларус, които по-късно се пренесоха в Истанбул. Проектът, договорен там, очертаваше рамка за възможно уреждане, която стана известна като „Истанбулското комюнике“.

Преговорите бяха прекратени през май, но руски официални представители отдавна твърдят, че може да бъде постигнато уреждане въз основа на линиите от Истанбулското комюнике. Стив Уиткоф, специален пратеник на президента на САЩ Доналд Тръмп, също говори за проекта от 2022 г. като възможно указание за бъдещи преговори.

Съгласно проекта, копие от което е видяно от Ройтерс, Украйна трябва да приеме постоянна неутралност в замяна на гаранции за международната сигурност от петте постоянни страни членки на Съвета за сигурност на ООН – Великобритания, Китай, Франция, Русия и САЩ, и други страни, включително Беларус, Канада, Германия, Израел, Полша и Турция.

Украйна по същество даде първоначално съгласие за неядрена неутралност и отказ от членство в НАТО в замяна на гаранция за сигурността, която, ако Русия нахлуе, ще задължава САЩ и съюзниците им да воюват пряко с нея.

Въпросът с територията в проекта от 2022 г. беше вторичен на гаранцията за сигурността и е смятан от дипломати и от двете страни за най-голямото препятствие за мира.

След началото на нашествието Украйна искаше сигурността ѝ да бъде гарантирана, но САЩ и съюзните им се притесняваха от въвличане в бъдеща война с Русия.

Съгласно проекта от 2022 г. пътят на Украйна към възможно членство в ЕС ще бъде улеснен.  Русия искаше също да ограничи въоръжените сили на Киев и настояваше за отмяна на закони, които Москва считаше за дискриминационни срещу руски говорители.