Защо България няма да участва в освобождаването на Ормузкия проток

България ще участва в разговори за освобождаването на Ормузкия проток, но няма да е част от военна операция, стана ясно вчера, след като служебният министър на външните работи Надежда Нейнски, заедно със свои колеги от над 30 държави от целия свят, участва в в разговор, фокусиран върху необходимостта от спешни мерки за възстановяване на свободата на корабоплаване в Ормузкия проток.

Нейнски потвърди позицията на страната ни, че България подкрепя всички усилия за отваряне на пролива за свободно корабоплаване, но твърдо няма да подкрепи и да участва в каквито и да било силови действия за постигане на тази обща цел.

„Става дума за една операция, която, ако се наложи, ще бъде извършена и която трябва да осигури свободното корабоплаване, съобразно международното право, в Ормузкия проток“, посочи съпредседателят на Атлантическия съвет на България доц. Момчил Дойчев в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той припомни, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е призовал не целия ЕС, а най-големите, най-заинтересованите, най-много ползващите арабски петрол страни - Франция, Великобритания и Германия, да намерят начин да участват.

България подкрепя инициативата на натовските страни от Европейския съюз за освобождаването на Ормузкия проток, но в тази операция страната не може да участва, заяви съпредседателят на Атлантическия съвет на Българи.

„Първо, защото сме твърде далеч от там. И второ - нямаме съответните възможности да участваме пълноценно като военна организация", коментира той.

По думите му би следвало да поемат ангажимента да защитават преминаващото корабоплаване Китай, Япония и Южна Корея, които потребяват петрол, преминаващ през Ормузкия проток. „САЩ използват само 2% от петрола, който преминава през протока, каза специалистът.

Той поясни, че кризата не е толкова голяма, защото Саудитска Арабия е активизирала до краен предел своя петролопровод, който преминава от Персийския залив до Червено море, като по този начин се избягва Ормузкият проток, което е стратегическа инициатива.

„Чуват се гласове за заобикаляне на Ормузкия проток по инициатива на Арабските монархии - Кувейт и Бахрейн, които желаят да се направи изкуствен проток, който свърза Персийския залив директно с Индийския океан, като целта е по този начин да бъде изместено иранското ембарго. Ситуацията е неясна и несигурна - радикализира се говоренето на иранската страна, която иска компенсации и репарации, което не е реалистично", подчерта гостът. 

Какви са възможните сценарии

Дойчев отбеляза, че се говори и за разширяване на конфликта и не изключи възможността за „зловещ“ сценарий, при който „Иран да бъде ударен много по-силно от САЩ".

„Иран е притиснат и голяма част от неговите военни възможности са разрушени от Израел и САЩ, но има още сили и възможности да блокира Ормузкия проток", каза събеседникът.

Според Дойчев се спекули с твърдението, че Иран може да атакува Европа. По думите му няма такива възможности. Той подчерта, че търсенето на посредник в преговорите е от съществено значение.

„ЕС е изоставен и е извън масата за преговори. Не трябва да се преекспонира заплахата от драстично повишаване на цените на петрола и на природния газ.

Сложна е ситуацията, за да се даде прогноза доколко е възможно дипломатическо решение на този етап, заключи  Момчил Дойчев.