Разширяването на ЕС навлиза в нов етап с различно темпо за кандидатите

На 14 юли в Брюксел говореха за „Супер вторник“. За първи път от 2002 г. насам в дневния ред за един и същи ден бяха включени четири междуправителствени конференции за разширяването на Европейския съюз (ЕС) – с Украйна, Черна гора, Молдова и Албания, пише Томас Гучкер за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.  

Безспорно е, че съответните процеси набират скорост, но при по-внимателен поглед има малко основания за ентусиазъм по отношение на три от четирите държави. Единствено малката Черна гора засега може да храни реалистични надежди за присъединяване – макар и не толкова скоро, колкото някои смятат.

Европейската комисия (ЕК) е разделила 35-те глави от преговорния процес – в рамките на които европейското законодателство трябва да бъде въведено в националното право – на шест основни тематични области, наречени клъстери. Първият клъстер, който обхваща основните въпроси, свързани с върховенството на закона и борбата с корупцията, трябва да бъде открит първи и затворен последен. Едва след като дадена страна изпълни междинните критерии в тази област, могат временно да бъдат затваряни останалите глави. Това са правилата от 2020 г. насам.

Първият клъстер за Украйна и Молдова беше открит преди месец. На 14 юли беше открит и вторият – шестият клъстер, който обхваща външните отношения, по-конкретно приемането на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС, както и търговските и асоциационните споразумения, които Съюзът е сключил с трети държави.

Тази стъпка безспорно е успех за двете страни, тъй като поддържа инерцията на процеса. Тя обаче е далеч под публично заявените очаквания на Киев едновременно да бъдат открити и останалите пет клъстера.

Унгария забавя напредъка на Украйна

Унгария забавяше процеса. Премиерът Петер Мадяр прекрати обструкционистката политика на своя предшественик Виктор Орбан. Той обаче постави две условия: първо, Киев трябва на практика да приложи гаранциите си за защита на унгарското малцинство в Закарпатието; второ, на Украйна няма да бъде предоставена ускорена процедура за присъединяване.

В края на юни Будапеща блокира съвместно писмо на държавите членки до Украйна и Молдова (които се разглеждат като равнопоставени), с което трябваше да бъде обявено откриването на останалите пет клъстера. Официалният мотив беше, че подобна стъпка би могла да създаде впечатление за преференциално отношение.

По това време официално единствено Унгария възпрепятстваше процеса. Дипломати обаче съобщават, че зад Будапеща са се прикривали и други държави. Като примери се посочват Франция и Нидерландия. Други страни, които също не са членове на ЕС от дълго време, реагират чувствително, когато украинският президент Володимир Зеленски настоява за ускорена процедура.

Отзвук е оставил и неотдавнашният спор между Зеленски и Полша относно отношението към Украинската въстаническа армия. Докато Зеленски я почита като герои, Полша я свързва с убийството на десетки хиляди цивилни.

Присъединяване за Киев едва след 2034 г.?

Поради това е вероятно останалите клъстери да бъдат отваряни постепенно и процесът да продължи да зависи от двустранни спорове. Това значително намалява вероятността Украйна да стане член на ЕС още през 2028 г., както публично настоява Зеленски.

Опитни дипломати от ЕС очакват присъединяване едва след 2034 г. С това те обясняват и защо в настоящите преговори по многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. не е предвидено финансиране за украинско членство.

Поради тази причина Германия предлага т.нар. „асоциирано членство“ със статут на наблюдател като междинна стъпка. Очаква се Европейският съвет да обсъди идеята през октомври.

Експерти посочват, че досега са изпълнени едва 15% от десетточковия план за реформа на върховенството на закона, договорен в края на 2025 г. между европейския комисар по разширяването Марта Кос и украинския вицепремиер Тарас Качка, който отговаря за този ресор. 

Пренебрежителни забележки за Албания

За разлика от това, в края на май държавите членки удостовериха, че страната кандидат Албания е изпълнила междинните критерии в областта на върховенството на закона. Затова на 14 юли стана възможно за първи път временно да бъдат затворени три глави: тези за науката и научните изследвания, образованието и културата и външните отношения.

Първите две глави се считат за лесни, тъй като законодателството на ЕС в тези области е ограничено и основната отговорност остава на държавите членки.

В Брюксел обаче прави впечатление, че дипломати насаме говорят пренебрежително за Албания, обвинявайки страната в продължаваща „системна корупция“. Те посочват възможни случаи, в които правителството на министър-председателя Еди Рама може да е замесено, но които все още не са били предмет на съдебно преследване.

В последния Индекс за възприятие на корупцията, публикуван от „Трансперънси интернешънъл“, Албания спадна от 80-о на 91-во място.

Многократно се чува, макар и не публично, че присъединяването на Тирана към Европейския съюз е „изключено“ и във всеки случай би се провалило на референдум във Франция.

Черна гора остава страната, която е най-напред по пътя към членството в Европейския съюз.

На 14 юли бяха временно затворени още две глави, с което общият им брой достигна 16 – почти половината.

Комисията има за цел преговорите да приключат до началото на следващата година, като паралелно вече се изготвя проектът на договора за присъединяване.

„28 до 2028 г.“ е мотото на комисаря по разширяването Марта Кос – лозунг, който се посреща положително в Подгорица.

Но дори това изглежда нереалистично. Дипломати прогнозират, че ратификацията от държавите членки ще отнеме две години – при условие че всичко протече гладко.

(БГНЕС)