При какви сценарии има риск за финансите на САЩ?

Риск във финансите на САЩ има при определени сценарии, които може да се развият – например спад на цените на финансовите инструменти с 20%, повишаване на лихвените равнища със сто базисни точки спрямо сегашните нива в следващите две-три години. Този коментар направи Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„Това са рационални сценарии, вероятността да се случат може да бъде оценена и тогава настъпва риск, който може да се измери и да се вземат съответните решения за предотвратяването му“, отбеляза Караиванов.

Според него вероятността в САЩ да настъпи тежка криза заради високия дълг е 30-40%. Той напомни, че кризите в САЩ обикновено започват заради проблеми в корпоративния свят, а не на държавно ниво.

„Рей Далио (американски милиардер, инвеститор и филантроп, бел. ред.) предупреди, че в следващите три години в САЩ може да настъпи дългова криза, но в думите му има лек нюанс – през 1934-1935 г. Конгресът на САЩ е взел решение държавният дълг на страната да се изплаща само във валутата, която издава Федералният резерв. Той предвижда, че на централната банка може да се наложи да се намеси, за да изкупи дълга“, коментира ситуацията с правителствения американски дълг макроикономистът.

Караиванов припомни, че това вече се е случвало в миналото, когато Федералният резерв се е намесвал и е изкупувал огромни количества дълг. Що се отнася до такъв сценарий сега, той дава 30-40% вероятност да се случи.

Макроикономистът смята, че не е много голяма и вероятността големите инвеститори в американски дълг Япония и Китай да се откажат от него.

„Възможно е САЩ да направят вътрешно преструктуриране на матуритети, за да управляват средния живот на дълга си и вида на инструментите“, посочи Караиванов, но добави, че от друга страна, икономиката на САЩ расте с около 4,5% на година. „За сметка на това в Европа икономическият растеж е едва около 1%“, изтъкна той. 

Макроикономистът смята, че централните банки вече не могат да управляват дългосрочната крива на доходността по облигациите, а могат да влияят само върху държавните ценни книжа и то в кратък срок, което рязко свива полето им за действия.

Що се отнася до България, Васил Караиванов подчерта, че ниският държавен дълг е буфер за икономиката, както и растежът ѝ от близо 3% на година. „През последните четири-пет тримесечия БВП нараства основно заради инвестициите“, изтъкна той. Караиванов подчерта, че това е заради производство, съхранение на енергия. Макроикономистът отдаде увеличаването на инвестициите у нас и на ефекта от еврото, тъй като след приемането му за национална валута от началото на годината страната ни е придобила друг профил.

Кои са примерите, в които централни банки изкупуват държавен дълг? Защо в Япония дългът се управлява лесно, но не е така в САЩ и Европа? Как се отразява политическата несигурност в Испания, Франция и Германия на доходността по облигациите?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" можете да гледате тук.