Българските компании сред 500-те най-големи в региона намаляват до 26

26 български компании попадат в 18-ото издание на класацията на Кофас (Coface) на 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) – с две по-малко спрямо предходното издание. Това съобщиха от компанията, специализирана в управлението на риска при търговски вземания на фирмите. 

„Макар броят на българските компании в класацията ЦИЕ Топ 500 да е отбелязал лек спад от 28 на 26, общото им представяне показва устойчивост в една предизвикателна среда. Значителният ръст, отбелязан от компаниите в секторите на здравеопазването, търговията на дребно, енергетиката и телекомуникациите, отразява подкрепата от страна на вътрешното търсене и продължаващите инвестиции, докато по-ниските цени на суровините и енергията оказаха влияние върху някои от най-големите промишлени и нефтопреработвателни предприятия в страната“, коментира Пламен Димитров, управител на Кофас България.

Като допълнителен риск за българската икономика Матеуш Дадей, регионален икономист на Кофас за Централна и Източна Европа, открои динамиката на пазара на недвижими имоти и строителния сектор.

„Пазарът на недвижими имоти в България расте много бързо и това поставя въпроси за устойчивостта на тази тенденция. Не бих говорил непременно за имотен балон, но евентуално рязко забавяне в строителния сектор би могло да се отрази и върху други компании в българската икономика“, предупреди той.

Топ 500 компании – растежът се завръща с рентабилност под натиск

Най-големите компании в Централна и Източна Европа отново отбелязват растеж през 2025 г., подкрепен от потреблението на домакинствата и публичните инвестиции. По-високите приходи от продажби обаче не водят до подобряване на рентабилността, тъй като нарастващите разходи за труд, слабото външно търсене и засилващата се международна конкуренция продължават да оказват натиск върху маржовете на печалба.

Класацията на Кофас Топ 500 компании в ЦИЕ показва, че общият оборот на компаниите нараства с 2,9% до 1,12 трлн. евро, като повече от две трети от тях отчитат увеличение на приходите от продажби.

Нетната печалба обаче остава почти непроменена на ниво от 34,9 млрд. евро, което води до спад на нетния марж на печалба от 3,2% на 3,1%.

Икономическо възстановяване с фокус върху инвестициите

Икономическото възстановяване в ЦИЕ продължи през 2025 г., като средният ръст на БВП достигна 2,4%, посочват от Кофас. Потреблението на домакинствата остава основен двигател на растежа, подкрепено от повишаването на реалните заплати и ограниченото предлагане на работна сила. Инфраструктурните и енергийните проекти, финансирани със средства от ЕС, стимулират инвестициите. Експортно ориентираните индустрии обаче са изправени пред по-сложна среда заради продължаващото слабо търсене от Германия и напрежението в световната търговия на фона на търговските войни.

Като цяло по-високите приходи от продажби на най-големите компании в региона не се превърнаха в по-високи печалби. Ръстът на заплатите продължи да изпреварва производителността, разходите за финансиране останаха високи, а няколко големи промишлени компании отчетоха значителни загуби, като броят на дружествата, приключили годината на загуба, се увеличи от 65 на 74.

„Истинското предизвикателство сега е растежът да се превърне в устойчива рентабилност. В условията на нарастващи разходи за труд и засилваща се конкуренция компаниите в Централна и Източна Европа ще трябва да подобрят производителността си, да създават по-висока добавена стойност и да заемат по-високи позиции във веригата на добавената стойност“, съветва Матеуш Дадей.

По думите му тези фактори ще играят все по-важна роля за това кои компании ще успеят да превърнат по-благоприятната пазарна среда в дългосрочни резултати.

Полша запазва лидерството си, а Румъния подобрява позициите си

Полша остава безспорен лидер в класацията със 172 компании, подкрепена от големия си вътрешен пазар. Особено добри резултати отчетоха компаниите, ориентирани към потребителския пазар, докато нефтопреработването, химическата промишленост и въгледобивът оказаха негативно влияние върху рентабилността.

Чехия отбеляза стабилен растеж, движен основно от автомобилната индустрия, а Унгария отчете силни резултати в електрониката и търговията на дребно, наред с натиск върху производството на батерии и автомобили.

Румъния се открои сред четирите най-големи икономики в региона с ръст от 6,2% на общия оборот на компаниите си, подкрепен от търговията на дребно и автомобилната индустрия.

Стабилност на челните позиции и нови източници на растеж

Първите седем позиции в класацията останаха непроменени, отчитат в Кофас. Orlen запази първото място, докато чешката Škoda Auto остана на втора позиция и отчете най-високата нетна печалба сред всички компании в класацията. Jeronimo Martins Polska, оператор на най-голямата верига магазини в Полша – Biedronka, запази третото място, което отразява устойчивите позиции на бизнеса, ориентиран към потребителското търсене, коментират от Кофас.

По-надолу в класацията се нареждат компании, свързани с инвестиции в центрове за данни, нови автомобилни производства и енергетика, и техният значителен напредък показва по-широката промяна в източниците на растеж в ЦИЕ.

Моделът на растеж на секторите в ЦИЕ се променя

Промишлеността продължава да бъде основен стълб на икономиката в региона, но източниците на растеж стават все по-разнообразни. Автомобилната индустрия и транспортът се превърнаха в най-силно представения сектор в класацията с 94 компании. Резултатите обаче останаха разнопосочни заради слабото европейско търсене и засилващата се конкуренция от китайските производители.

Същевременно търговията на дребно получи подкрепа от по-високото потребление на домакинствата, а строителството отбеляза бърз растеж благодарение на инфраструктурните проекти, финансирани от ЕС. Отбранителната индустрия също се очертава като нов източник на растеж, като четирите най-големи производители в сектора, включени в класацията, увеличиха общия си оборот с 49%.

За разлика от тях нефтопреработването, химическата и металургичната промишленост останаха под натиск заради по-ниските цени на суровините, слабото промишлено търсене и засилената международна конкуренция.

„Централна и Източна Европа изгради своите силни позиции благодарение на промишлената си база и тясната интеграция в европейските вериги на доставки. Това продължава да бъде важно предимство, но средата се променя“, показва анализът на Ярослав Яворски, главен изпълнителен директор на Кофас за Централна и Източна Европа.

Според него успешни ще бъдат компаниите, които успеят да съчетаят тази индустриална сила с по-висока производителност, гъвкавост и способност за бърза реакция спрямо новите възможности за растеж.

По-силен акцент върху производителността

През миналата година компаниите от Топ 500 са осигурявали заетост на 2,53 млн. души, което представлява увеличение от 1,3% спрямо предходната класация. Този ръст обаче се дължи на промени в състава на класацията. На съпоставима база заетостта остана като цяло стабилна, което отразява по-предпазливия подход към наемането на служители и продължаващите инвестиции в автоматизация и повишаване на производителността.

Умерен растеж и продължаваща несигурност

Кофас прогнозира ръст на БВП в ЦИЕ от 2,3% през 2026 г. и 2,6% през 2027 г., подкрепен основно от потреблението, инвестициите и увеличените разходи за отбрана.

По-високите публични разходи в Германия биха могли постепенно да окажат положително влияние върху износителите от региона, но напрежението в международната търговия и засилващата се китайска конкуренция остават съществени рискове, прогнозират от Кофас.

При вече ниските маржове на печалба предизвикателството пред най-големите компании в региона все повече ще се състои не просто в постигането на растеж, а в превръщането му в устойчива рентабилност.