„Кофас“: Еврото може да принуди България да подсили институционалната си среда

България се характеризира със слаба институционална среда и въвеждането на еврото може да бъде външната принуда за нейното подобрение. Този коментар направи Матеуш Дадей, икономист за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в „Кофас“ (Coface), в отговор на въпрос по време на онлайн уебинар за проучването ѝ за фирмената несъстоятелност в ЦИЕ към 2025 година, предаде БТА.

Според него влизането на страната ни в еврозоната ще подкрепи процеса на икономическо сближаване и ще е от полза за бъдещето на България.

Макроикономистът остава оптимист относно очакваните ефекти от въвеждането на единната валута върху страната ни.

„Наблюдавайки и анализирайки внимателно постъпващите данни, през тази година не забелязваме някакъв значим ефект върху покачването на цените и влияние върху данните за основната инфлация. Разбира се не са изключени отделни случаи за неправомерно манипулиране на цените, но не бих казал, че това е системна практика“, смята икономистът. Той заяви, че правителството си върши добре работата при контрола.

Дадей определи постигнатия от България през миналата година икономически растеж като силен, и по думите му, нестабилната политическа обстановка в страната от последните пет години „сякаш има слабо въздействие върху националната икономика“.

Той съобщи данни, според които България е втората най-бързо растяща икономика в региона по кумулативен ръст от 19,2% на реалния брутен вътрешен продукт (БВП), считано от последното тримесечие на предпандемичната 2019 година до края на миналата година. „Първа е Хърватия с 25,2%, а Полша е трета с натрупан ръст от 18,3%“, посочи той.

Икономика на различна скорост

Икономистът обърна внимание, че регионът, според него, се характеризира със своята увеличаваща се икономическа фрагментация, започнала с пандемията през 2020 г., задълбочила се с последвалия енергиен шок от 2022 г. след началото на войната на Русия срещу Украйна и последвалата стагнация в Германия.

Матеуш Дадей даде данни и страните с най-слабо икономическо представяне през разглеждания период – Естония (1,3%), Чехия (5,4%) и Унгария (6%). Той отбеляза, че за макроикономическата хетерогенност на региона влияние оказват и вътрешни за страните проблеми, и даде за пример Унгария и Румъния.      

Въз основа на декомпозирането на данните за ръста на БВП на страните от ЦИЕ към четвъртото тримесечие на 2025 г., икономистите на „Кофас“ определят частното потребление като основен икономически двигател за повечето страни от региона. Те обаче засичат началото на нова тенденция от средата на миналата година, при която инвестициите започват да имат все по-значим принос за местните стопанства. 

Слаба конвергенция  

Въпреки изтъкнатото добро икономическо представяне на България през последните години, Матеуш Дадей припомни, че страната е сред държавите с най-ниската производителност на труда в региона и това има отношение към процеса на икономическата ѝ конвергенция с държавите с по-високи доходи.

Икономистът определи макроикономическата среда в България към 2025 година като благоприятна и я посочи като вероятна причина за отчитаното от „Кофас“ понижение в дела на фирмите в несъстоятелност през миналата година.

Според него започналото умерено успокоение при ръста на възнагражденията е облекчение за фирмите, защото това намалява оперативните им разходи и им позволява да възстановят нормата си на печалба.

По-малко фалити

От изнесените днес данни от Матеуш Дадей за миналата година става ясно, че има успокояване на статистиката за фирмените фалити в региона на ЦИЕ, чиято бройка е 46 161 компании. Това ниво е близо до отчетеното през 2024 г. и под пиковата 2023 г., когато броят на банкрутиралите фирми достига 50 хиляди.

Със свиване от почти 10% България е сред шестте страни от региона, които регистрират понижение при данните за фалиралите фирми. Останалите са Унгария (страната е с най-много фирмени банкрути в абсолютни стойности, бел. авт.), Латвия, Литва, Словакия и Хърватия. Най-съществено повишаване е отчетено при Полша, Словения, Сърбия, Чехия и Румъния. Динамиката при Естония остава сходна с тази през 2024 г. 

Що се отнася до прогнозите, Матеуш Дедай уточни, че на този етап те са изцяло подвластни на ефекта, който ще окаже сегашният енергиен шок в резултат на войната на САЩ срещу Иран. Проучването на „Кофас“ сред частния сектор в ЦИЕ показва, че растящите енергийни разходи се сочат като водещ риск за бизнеса през тази година и се очаква те да окажат влияние на процесите по несъстоятелност на компаниите.

Инфлация, лихви, инвестиции

Макроикономистът на „Кофас“ предположи, че по-високите енергийни цени ще повлияят на частното и публичното потребление през няколко канала, а именно през потребителското доверие, свиващото се фискално пространство за реакция от страна на правителствата и през паричната политика, която заради инфлационните процеси може да премине към режим на затягане на лихвените условия. Той смята, че на свой ред това ще има отражение върху инвестициите, заради възможно увеличаване на финансовите разходи в частния сектор.

Матеуш Дедай заяви, че като се имат предвид представените днес данни, България ще е една от трите страни от ЦИЕ, заедно с Литва и Румъния, в която се очаква енергийният шок да има най-сериозно отрицателно въздействие върху потреблението.

Като най-уязвими сектори в сегашната обстановка не само за България, но и за целия регион на ЦИЕ, от „Кофас“ извеждат наземния транспорт, химическата промишленост и производството на базови метали. Най-слабо изложените на пряк риск са съответно финансовите услуги, телекомуникациите и здравеопазването.  

Конкуренцията от Китай

Макроикономистът подчерта, че наред с енергията, друго предизвикателство пред европейските икономики, и в частност в региона на ЦИЕ, ще се почувства така нареченият „Шок от Китай 2.0“, който се засилва с повишаващото китайско присъствие на местните пазари и оказва конкурентен натиск върху местните фирми. По думите му негативният ефект за тях ще е принуда за свиване на маржовете, загуба на пазарен дял, прекалена оптимизация на разходите. Дедай посочи, че селското стопанство, автомобилната промишленост и химическата индустрия са сферите, в които подобни процеси са най-силно отчетливи.

На фона на кризата в Близкия изток, голямата несигурност и преобладаващите „насрещни ветрове“, икономистът заключи, че нито една страна няма да бъде пощадена от шока в предлагането.

„Подобна констатация е и поводът за влошените прогнози на „Кофас“ към този април за икономическото представяне на страните от ЦИЕ, спрямо оценките им от началото на годината. За България актуалната прогноза е за ръст на БВП от около 2%, при 2,4% към януари.