Дори минимално покачване на лихвените проценти може да има силен ефект върху компаниите, които вече работят при ограничени маржове, в среда, където всяко евро или долар е от значение за обслужването на дълга и възможностите за адаптация са все по-малки. Този коментар направи Пламен Димитров, управител на „Кофас България“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Според него това създава предпоставки за ефект на доминото, особено в условията на упорита инфлация и геополитическа несигурност. „Една четвърт от процента увеличение се отразява на огромна част от компаниите и на възможността им да обслужват своите дългове – до такава степен сме стигнали, че всяко евро, всеки долар, който влиза в компанията, е от изключителна важност“, подчерта Димитров.
По думите му глобалната картина на корпоративната несъстоятелност показва леко повишение. „Нестабилността обаче остава висока, а дори минимално покачване на лихвите може да наруши крехкия баланс на стабилизация. Най-уязвими продължават да бъдат сектори като строителство, химическа индустрия и текстил“, даде примери управителят на „Кофас България“.
Той посочи, че глобалната несъстоятелност продължава да нараства, но вече с по-умерени темпове в сравнение с пиковите стойности по време на пандемията. „Данни на Кофас показват ръст от 2,8% в световен мащаб, като натрупването на фалити през последните години остава значително над предпандемичните нива. Най-притеснителните сигнали идват от САЩ, където се отчита увеличение от 4% на несъстоятелностите, съпътствано от проблеми с обслужването на задълженията и потребителските кредити“, каза още Димитров.
Той определи развитието на икономиката на Европа между слаб растеж и по-висока несигурност. „Картината остава несигурна – докато в някои държави се очаква спад на фалитите, в други тенденцията остава възходяща. Макар прогнозите да сочат по-добра икономическа година спрямо 2025 г., това не означава автоматично подобрение за финансовото състояние на компаниите, особено в краткосрочен план. Влиянието на случващото се в САЩ също остава ключов фактор за европейските икономики“, анализира ситуацията на Стария континент Пламен Димитров. Като най-уязвими и рискови сектори той смята строителството, химическата и текстилната индустрия.
„Химическата промишленост е под натиск от високи енергийни цени, регулации и слабо търсене, докато текстилът се сблъсква с агресивна конкуренция от нерегулирани пазари. В строителството допълнителен натиск оказва стагнацията на жилищния пазар“, отбеляза той.
Що се отнася до България, според него положителен сигнал остава възможното възстановяване на германската икономика, което може да подкрепи износа, но заяви, че вътрешните структурни проблеми остават.
Как се отразява на икономиката ни влизането в еврозоната? Подобрява ли се бизнес климатът в България? Какви са предизвикателствата пред българските фирми? Как може нашето производство да стане по-конкурентноспособно? Накъде се движи инфлацията у нас?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.


НАП: Средната цена на бензина у нас достигна най-високо ниво от началото на конфликта в Близкия изток
Механици: съпротивлението на въздуха вдига разхода гориво при високите скорости
Два пъти повече ухапани от кърлежи във Варна за седмица
България харчи 8% от БВП за здравеопазване, но остава последна по продължителност на живота
Варна даде старт на 39-ото Европейско първенство по карате киокушин
Испания рискува затворени барове и срив в услугите, ако ограничи мигрантите
Русия притиска студенти да попълват редиците на операторите на дронове
Замърсяването от въглища намалява глобалното производство на слънчева енергия
Защо европейският пазар губи натрупаната си инерция от началото на 2026 г.
Рядък щам на ебола без одобрена ваксина отне десетки животи в Конго
Jeep направи Wrangler за Капитан Америка
Британци атакуват рекорда за най-бърз автомобил
Mercedes отряза китайци и американци за бронираната S-Class
Hyundai прави EV по-евтини, без за променя батериите
Най-продаваната кола в историята празнува 60-годишен юбилей
Кои държави в Европа изнасят най-много пластмасови отпадъци
Кирило Буданов - миротворецът, който Путин иска мъртъв
Моди: Настоящото десетилетие се превръща в ера на бедствия
Вучич: Сърбия не унищожи Съюзна република Югославия, това беше заговор срещу страната
Лавров: Западът и ООН мълчат за езиковия геноцид в Украйна