Очаква се фалитите на предприятия да се увеличат с 2,8% в световен мащаб през 2026 г. Това показва проучване на „Кофас" (COFACE).
Несъстоятелността на фирмите ще отбележи леко повишение на фона на постепенното облекчаване на разходите за финансиране, но зад тази видима стабилизация се крие все още висока степен на нестабилност. Повишение на лихвените проценти по бизнес кредитите с едва 25 базисни пункта би било достатъчно, за да наруши тенденцията към облекчаване, посочват от компанията.
„2026 г. би трябвало да донесе по-скоро облекчение, отколкото подобрение. Броят на фалитите няма да намалее: просто ще спре да се ускорява. Ако процентите се понижат по-бавно от очакваното, стабилизацията ще изчезне незабавно“, коментира Джонатан Стийнберг, икономист за страните от Северозапада (Обединеното кралство, Ирландия, Бенилюкс и Скандинавия) в Coface.
Конкретно за Европа нивата на кредитите са основен рисков фактор, посочват от „Кофас". Повишение на лихвените проценти по бизнес кредитите с едва 25 базисни пункта би било достатъчно, за да наруши тенденцията към облекчаване. Най-засегнати ще бъдат строителният, химическият и текстилният сектор, преценяват макроикономистите.
Очакваното увеличение на несъстоятелността във Франция (в съответствие със създаването на нови предприятия) и в Обединеното кралство е 2%.
За САЩ обаче е 4%, заради сектори, уязвими от последните политики, включително мита, поемани от американски компании.
Само с 1% ще е увеличението на фалитите на фирми в Германия, което се дължи на слаба частна активност въпреки щедрите стимули от страна на правителството.
Несъстоятелността в Италия ще спадне с 2% и това отново е заради намаляващия брой на активните компании в страната.
В Испания очакваният спад ще е 3%, подкрепен от подобрената макроикономическа динамика, прогнозират в „Кофас".
2026 г. ще е с печата на подвеждаща стабилизация
След три години на устойчиво нарастване 2026 г. трябва да бележи период на спокойствие. Несъстоятелността ще продължи да нараства, но с по-бавен темп, подпомогната от постепенното понижаване на лихвите и кредитни условия. Тази стабилизация обаче остава крехка: нивата на задлъжнялост остават високи, маржовете са компресирани, а най-уязвимите сектори продължават да показват признаци на напрежение, анализират икономическите процеси в „Кофас".
Разходите за финансиране определят тенденцията в Европа
Увеличението на фалитите на компании в Германия, Франция и Обединеното кралство ще останат с високи нива, докато Испания ще се възползва от по-силния макроикономически импулс, а Италия ще разчита главно на статистическите ефекти на процедурните си реформи, прогнозират макроикономистите на „Кофас". Според тях в Нидерландия увеличението от 4% на фалитите ще отрази постепенното връщане към нива, близки до тези, наблюдавани преди пандемията.
От „Кофас" предупреждават, че Европа остава изключително чувствителна към цената на кредитите, която до голяма степен ще определи траекторията за 2026 г.
Източник: Национални източници, Macrobond, Coface
Зависимост от икономическите показатели в Северна Америка и Азиатско-тихоокеански регион
В Северна Америка тенденциите се различават: в САЩ очакванията са за ръст от 4% на фалитите на компании, които ще продължат да бъдат засегнати от забавянето на икономиката и увеличаването на митата.
В Канада ще започне значителен спад – около 5%, след продължителен цикъл на растеж.
В район Азия-Тихия океан и Япония обаче ще се наблюдава 7% увеличение на несъстоятелността, защото регионът ще продължи да бъде засегнат от постоянно високите лихвени проценти и няколко уязвими сектора.
Ръстът на фалитите в Австралия от 0,5% се очаква да достигне плато след силна нормализация след пандемията. Тази динамика потвърждава, че местните сътресения – парични, секторни или регулаторни ще продължат да оформят несъстоятелността през 2026 г.
Увеличение с 25 базисни пункта е достатъчно, за да се обърне тенденцията
Очакваната стабилизация през тази година ще зависи от постепенното понижаване на лихвите, но балансът остава нестабилен – компаниите продължават да бъдат много чувствителни към цената на кредитите след няколко години на прекомерно задлъжняване.
Повишение с 25 базисни пункта на лихвите по заемите може да доведе до ново увеличение на несъстоятелността в световен мащаб до около 4-5%, което е тенденция, подобна на наблюдаваната през 2025 г., посочват макроикономистите.
В „Кофас" не изключват такъв сценарий, който би засегнал особено европейските икономики, които са изложени на риск, заради дълг с променлива лихва, както и сектори с ниска способност за обслужване на заемите, като строителство, химическа и текстилна промишленост.
Тази повишена чувствителност ни напомня, че през 2026 г. тенденцията на несъстоятелността ще зависи по-малко от растежа, отколкото от темпото на паричната корекция, което прави разходите за финансиране истинският арбитър на предстоящата година, подчертават от „Кофас".


Облачно с валежи и гръмотевици в неделя
Кметът на Варна: Въвеждаме драстични мерки срещу презастрояването
НАП: Средната цена на бензина у нас достигна най-високо ниво от началото на конфликта в Близкия изток
Механици: съпротивлението на въздуха вдига разхода гориво при високите скорости
Два пъти повече ухапани от кърлежи във Варна за седмица
Правилно ли чухме? Тръмп май каза, че воюва, воден от пиар цели
Унгарската мечта за еврото пренарежда облигационните пазари в Източна Европа
Испания рискува затворени барове и срив в услугите, ако ограничи мигрантите
Русия притиска студенти да попълват редиците на операторите на дронове
Замърсяването от въглища намалява глобалното производство на слънчева енергия
Jeep направи Wrangler за Капитан Америка
Британци атакуват рекорда за най-бърз автомобил
Mercedes отряза китайци и американци за бронираната S-Class
Hyundai прави EV по-евтини, без за променя батериите
Най-продаваната кола в историята празнува 60-годишен юбилей
Цените на горивата удрят тежко гръцките острови
Левски нанесе нов удар на ЦСКА с втора поредна победа
Румъния модернизира старите си ракетни установки за удари на голямо разстояние
Откритие в Китай: хората са използвали напреднали технологии преди 146 000 години
Кои държави в Европа изнасят най-много пластмасови отпадъци