През 2024 г. възстановяването на региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) беше белязано от рязко забавяне на инфлацията и постепенно смекчаване на паричната политика, което донесе известно облекчение след години на високи лихвени проценти, изтъква „Кофас“.
Докато средният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) в страните от ЦИЕ се стабилизира на приблизително 2%, общият оборот на най-големите компании в региона спадна с 3,7% главно поради свиването в нефтохимичeския сектор. Независимо от това средните приходи на 500-те най-големи компании се увеличиха с 3,1%, което е признак за по-стабилни условия в икономиката като цяло.
България, си осигури пето място по брой компании с общо 27 в класацията, с една повече спрямо предходната година, и по този начин изпревари Словакия.
„Лукойл Нефтохим“ се нарежда най-високо сред българските компании в класацията, заемайки 38-о място. Втора е „Аурубис България“ на 49-о място, следвана от „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) на 53-а позиция.
Въпреки продължаващата политическа нестабилност частният сектор на България и икономиката като цяло демонстрираха устойчивост и растеж благодарение на адаптивност и ефективност, обусловени от стратегическо управление на разходите, оперативни подобрения или благоприятни пазарни условия.
Въпреки тази положителна тенденция за страната и региона рентабилността в ЦИЕ беше подложена на натиск, посочват от „Кофас“. Маржът на печалбата спадна от 4% на 3,2%, заради нарастващите разходи за труд и финансиране. Силното потребление на домакинствата и вълната от фондове от Европейския съюз (ЕС) осигуриха възходящ тласък, но външните предизвикателства – най-вече продължаващата стагнация в Германия и засилващите се напрежения в световната търговия – замъгляват перспективите.
„Повечето от най-големите компании в страната показаха постоянство и запазват позициите си в годишната класация. Промяната отразява забавяне на промишленото производство, докато растежът на БВП в България се дължи на нарастващите заплати и крайното потребление“, коментира Пламен Димитров, управител на „Кофас България“. „Новолистваните фирми са главно в търговията на дребно, логистиката и дистрибуцията, като се възползват от по-силното вътрешно търсене. Тенденцията за стимулиране на БВП чрез крайното потребление не се забелязва само при нас, но и в останалите икономики в нашия регион. Това в никакъв случай не е успокояващо. Липсата на големи чуждестранни инвестиции, както и намаляването на производството и износа, оказват още по-голям ефект върху малката българска икономика в сравнение с по-големите играчи в региона като Полша и Румъния например“, добавя Димитров.
Според Матеуш Дадей, регионален икономист на „Кофас“ за Централна и Източна Европа, икономическият растеж на България е сред най-силните в ЦИЕ.
„В бъдеще приемането на еврото, съчетано с устойчиво икономическо разрастване, ще осигури на тези компании солидни основи за интернационализация и мащабиране, подобрявайки перспективите за бъдещи класации“, заяви Дадей.
Top 10 на страните с най-много компании в проучването. Източник: Кофас
Междувременно тенденциите в сектора разкриват стагнация на фона на структурното доминиране в промишлените сектори.
Класацията „ЦИЕ Топ 500“ за 2024 г. представя една нюансирана картина на секторното представяне в региона. Макар индустриалният сектор – воден от сектора на минералите, химикалите, петрола, пластмасите и фармацията, както и от автомобилния и транспортния сектор – да остава доминиращ, той продължава да стагнира под тежестта на външни фактори на натиск и структурни зависимости.
В контраст с това неспециализираният търговски сектор се превърна в двигател на растежа, подхранван от възстановяването на потреблението на домакинствата и увеличаването на покупателната способност, дължащо се на ръста на заплатите.
Оборотът нарасна с 6,2 %, а печалбите скочиха с 25 %, въпреки че нетните печалби останаха ниски. Секторът на информационните и комуникационни технологии и електрооборудването отбеляза разнопосочно развитие, като цифровите услуги процъфтяваха, а производственият сегмент изоставаше.
Комуналните услуги и обществените услуги отбелязаха свиване, тъй като енергийните пазари се стабилизираха след кризата, а секторът на селскостопанските продукти и храни се запази стабилен, благодарение на устойчивото търсене и подкрепата от ЕС.
В същото време производителите на метали се сблъскаха с неблагоприятни условия, породени от спада на световните цени и затягането на климатичните регулации в ЕС.
Тези разнопосочни тенденции подчертават прехода на региона от индустриална зависимост към растеж, основан на потреблението и иновациите, като изтъкват необходимостта от стратегическа диверсификация и политическа подкрепа.
Пазар на труда и тенденции в заетостта
Растежът на заетостта в „ЦИЕ Топ 500“ се забави до около 0,8%, отразявайки по-широките тенденции в ЕС. Равнището на безработицата остана на историческо ниско ниво, като ограниченият пазар на труда засили преговорната сила на работниците. Реалните заплати отбелязаха значителен ръст, особено в Източна Европа, което допринесе за възстановяването на покупателната способност, загубена в резултат на по-ранната инфлация. Неспециализираният търговски сектор водеше по заетост, докато промишлените сектори като химическата и автомобилната промишленост продължиха да осигуряват интензивност на работната сила, изтъква „Кофас“.
Развитие в страните: променяща се динамика
Полша остава двигателят на ЦИЕ със 178 компании в Топ 500 и над 1,2 милиона служители. Въпреки това нейният дял в класацията леко спадна, а ръстът на приходите се забави, което отразява предизвикателствата, свързани със силната злота и недостига на работна ръка. Чехия подобри представянето си благодарение на възстановяването на вътрешното търсене и започващите монетарни облекчения, докато Румъния, въпреки че е втората по големина икономика, остава слабо представена в класацията на Топ 500 поради продължаващите структурни предизвикателства.
Лидери в региона
Orlen за пореден път запази позицията си на най-голямата компания в ЦИЕ, демонстрирайки стабилно пазарно господство въпреки спада на приходите. Skoda Auto A.S. от Чехия запази второто си място, постигайки ръст както в приходите, така и в печалбата, въпреки че европейският автомобилен сектор се сблъска със значителни трудности. Jeronimo Martins Polska S.A., оператор на най-голямата верига магазини в Полша, изпревари унгарската MOL Nyrt, за да заеме трето място в промяна, която отразява както нормализирането след години на бум за нефтохимическата индустрия, така и динамиката на сектора на търговията на дребно.
Най-значимите повишения сред водещите компании – полската Lidl Sp. z o.o. Sp.K. (от 14-то на 9-то място) и Vilniaus Prekyba UAB, оператор на вериги магазини като Maxima в балтийските държави (от 17-то на 13-то място) – отразяват стратегически разширявания на фона на интеграцията на електронната търговия и оптимизацията на веригата за доставки.


Хороскоп за 27 юли 2026
Властите в Германия: Атентатът срещу Прайд парада в Берлин е ислямистки
Временно променят разписанието на няколко автобусни линии във Варна
Предупреждават за опасно време в понеделник и вторник
Военноморският духов оркестър прави безплатни концерти във Варна
Тайван ще ограничи интернет, за да симулира война с Китай
Фирмите за дронове търсят как да преодолеят GPS заглушаването във военни зони
Китай вероятно ще пренебрегне новите мита на Тръмп преди визитата на Си
Испания започва да дразни останалата част от Европа
SpaceX се срина до ниво, което не предполага стойност за AI бизнеса
Застрахователите приключват с изхвърляне на фарове заради спукано стъкло
Яхтата на Зукърбърг шокира със сметка за бензин и с вредни емисии
100 000 собственици избраха 10-те най-надеждни коли на пазара
Разработка на Toyota премахва един от проблемите на хибрида
Новият Mercedes AMG GT изгоря по време на тестове
Пеканов: Спряхме корупционна схема за 127 млн. евро в МРРБ
Внимавайте в Бургас: Над 1500 са глобите за тротинетки и АТВ до момента
Арсенал ще привлече 16-годишния полузащитник Аксел Дончев
Зеленски: Русия използва 1700 дрона, над 1630 авиационни бомби и 95 ракети срещу нас тази седмица
Сигнал за голям брой мъртви делфини по морето ни