Над 1,63 млрд. лв. е добавената стойност на Kaufland за българската икономика

Над 1,63 млрд. лева е добавената стойност на Kaufland за българската икономика. Това показват данните от втория доклад за оценката на нетното въздействие на дейността на компанията върху природния, социалния и икономическия капитал в България. Kaufland продължава да бъде първата компания в България, която публично оповестява подобна нетна оценка.

„Като лидер на пазара налагаме тенденциите в ритейла и наша отговорност е да сме прозрачни. Правим всичко това с ясната идея, че само когато познаваш в детайл своето въздействие, можеш да управляваш по най-ефективния начин процесите и да търсиш решения за намаляване на негативните въздействия. За нас това е открит подход, който дава реална и обективна оценка, без да коментира едностранно ползи. Вярвам, че с добрия пример, който даваме, ще накараме да ни последват и други отговорни компании в страната, които като нас приемат за свой дълг добавянето на стойност към всичко, което правят.“, каза Иван Чернев, главен изпълнителен директор на Kaufland България, на публичното представяне на доклада днес.

Снимка: Kaufland България

Докладът изследва какво е цялостното (нетно) въздействие от дейността на Kaufland в България, т.е. проследява както позитивните, така и негативните въздействия от дейността на най-голямата търговска верига. Обхватът на изследването включва както преките въздействия на ритейлъра, така и въздействията на търговците, които се помещават под покривите на хипермаркетите на Kaufland (т. нар. концесионери), непреките въздействия на доставчиците, допълнителните въздействия на доставчиците на доставчиците на компанията и предизвиканите въздействия от харченето на заплатите на служителите на Kaufland и на всички доставчици и производители по веригата на доставките.

В събитието за представяне на доклада се включиха ръководителят на икономическия отдел на Посолството на Германия у нас Мориц Зайлер, ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, икономическият анализатор Кузман Илиев и Боян Рашев, управляващ партньор на denkstatt България – консултантската компания, изготвила документа.

“Kaufland e пример за компания, която продължава да инвестира и да добавя стойност към основната си дейност. От експанзия и откриване на нови магазини и нови работни места, до въвеждане на „зелени“ иновации като системата за разделно събиране на опаковки и използване на 100% „зелена“ енергия“, каза Мориц Зайлер.

Боян Рашев подчерта открития подход на Kaufland да публикува подобен доклад. „Kaufland е единствената българска фирма, която e толкова смела да коментира и негативното си въздействие. За да може един бизнес да адресира позитивните си въздействия, но и негативните, трябва да ги измери. Kaufland правят това за пореден път и поведението им заслужава адмирации”, каза той.

Икономистът Кузман Илиев коментира сложната икономическа и геополитическа ситуация в цял свят и на този фон определи усилията на бизнеса да добавя стойност към икономическата си дейност като изключително предизвикателство в бързо трансформиращата се среда. „Обръщането към българското земеделие скъсява веригите на доставка и това, че имате решение за тях и ги включвате в екосистемата е изключително правилно и един от съществените елементи в този доклад“, добави Илиев.

„Настоящият документ отчита редица показатели и показва многото аспекти на въздействието на този огромен бизнес отвъд икономическата дейност. Нашият общ проект Kaufland Бизнес Академия е пример за добавената стойност към образованието и конкретно за студентите на УНСС, които чрез участието си в нея имат възможност да се докоснат до реална бизнес среда, да провеждат стажове в компанията и дори да намерят своето първо работно място“, коментира в дискусията след представяне на доклада проф. Димитър Димитров.

Основни изводи в доклада:

• Едно работно място в Kaufland България поддържа над 5 други в българската икономика. Икономическата дейност на Kaufland България в страната допринася за създаването и поддържането на 41 321 работни места. За сравнение, поддържаните работни места от Kaufland през 2019 г. са с близо 25% по-малко;
• Всеки 100 лева, похарчени в Kaufland, създават допълнителна стойност за българската икономика и общество в размер на 71,7 лева;
• Kaufland е търговски център, даващ възможност за развитие на редица други бизнеси под покрива на магазините на компанията. В населените места извън големите градове Kaufland често представлява единственото място, където разнообразни бизнеси имат възможността да функционират. Тези бизнеси създават добавена стойност от 23,5 милиона лева за българската икономика;
• Положителната стойност, която Kaufland създава, е близо 4 пъти по-висока от стойността на отрицателните екологични въздействия от дейността на компанията. Големият дял на положителните въздействия се дължи на собствената дейност на компанията и тази на нейните основни доставчици, докато негативните въздействия са основно резултат от дейности в секторите на земеделието, транспорта и енергетиката. Тези области обикновено имат висок екологичен отпечатък, върху който компанията няма директен оперативен контрол. Въпреки това, компанията се стреми да намали негативните последици, като въвежда политики, изисквания и стандарти за своите доставчици и партньори;
• Kaufland пряко създава с близо 25% повече стойност за обществото, отколкото за самата компания (нетна печалба спрямо заплати за служители изаплатени данъци и такси към държавата);
• Преките емисии на Kaufland България са спаднали с 45% спрямо 2019 г. в резултат на закупуването на „зелена“ енергия за 100% от използваното електричество от Kaufland.

Първата такава оценка, изготвена за Kaufland, проследяваше въздействията през финансовата 2019 година (1.03.2019 г. – 28.02.2020 г.). Текущата оценка отново се базира на данни за финансова година (1.3.2022 г. – 28.2.2023 г.) с цел по-добра сравнимост с резултатите от предходния период.

Докладът е изготвен от denkstatt България - консултантска компания с дългогодишен опит в областта на ESG, декарбонизация, доклади и оценки за въздействие, както и продуктова устойчивост. Документът е разработен на базата на подхода Sustainability accounting, следвайки две основни ръководства – Natural Capital Protocol и Social Capital Protocol, които предлагат обща международна рамка за изготвяне на проекти, даващи цялостен поглед за въздействията на бизнеса върху икономическия, природния и социалния капитал. Тези въздействия са оценени чрез базата данни EXIOBASE.

Пълният текст на доклада може да бъде видян ТУК.