Желанието на ЕЦБ за гъвкави ходове може по-късно да я скове

Желанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) за свобода и гъвкавост при ходовете може по-късно да я скове.

В началото на септември регулаторът повиши лихвите с безпрецедентните 75 базисни пункта (б.п.) - най-голямото увеличение в историята на ЕЦБ, ако не се вземе предвид техническата корекция в седмиците малко след началото на паричния съюз.

На пресконференция след срещата управителят Кристин Лагард посочи, че все още не знае кой е крайният размер на лихвата - връх на показателя, след който обикновено следват понижения - но и че банката е далеч от неутралното равнище, което нито стимулира, нито ограничава растежа. "Това, което знам днес, е, че нулевото равнище не е неутрално и че не се намираме на неутрално равнище. Насочили сме се в тази посока. Това ще отнеме допълнително парично затягане на следващите заседания, като темпът и размерът ще се определят от заседание на заседание и на база данните, които получаваме", каза тогава Лагард.

Подобен коментар направи в сряда и Константинос Херодоту, член на ЕЦБ и ръководител на централната банка на Кипър, цитиран от Ройтерс.

"ЕЦБ ускори излизането си от ултраразхлабената парична политика, за да върне инфлацията към целевото равнище, но все още не е ясно колко високо ще достигнат лихвите", каза Херодоту в сряда.

"Увеличението, което одобрихме, не означава, че има предварително заключение за крайното ниво на лихвите", каза Херодоту по време на конференция. "Трябва регулярно да оценяваме пътя на паричната ни политика с помощта на постъпващите данни", допълни централният банкер.

От началото на годината ЕЦБ е предприела лихвени увеличения в размер на общо 125 базисни пункта, като към момента лихвите са на най-високото си ниво от 2011 г. насам.

Малко по-късно през деня главният икономист на ведомството Филип Лейн посочи, че ходът през септември е бил "подходящ", а следващите увеличения вероятно ще са в по-малък размер.

"Очакваме, че този преход ще изисква от нас да продължим с лихвените повишения в следващите няколко заседания. Подходящият размер на едно увеличение ще бъде по-голямо, колкото по-голямо е разстоянието до крайната лихва и колкото по-големи са рисковете за инфлационната цел", каза Лейн.

Основното послание на банкерите е, че ще продължат напред с ясна посока за паричната си политика, но не и ясна крайна дестинация.

Желанието на банката обаче да действа гъвкаво може по-късно да я скове и да я остави без особен избор, ако се окаже, че реакцията към инфлацията и влошаващите се икономически перспективи е била не само закъсняла, но и недостатъчна.

Гедиминас Шимкус, който ръководи централната банка на Литва, каза, че през октомври лихвите трябва да бъдат повишени с поне половин процентен пункт.

"Инфлационните тенденции са силни. Следователно ще са необходими поне 50 б.п." следващия месец, каза Шимкус.

Думите се потвърждават от проучване на ЕЦБ за инфлационните очаквания, публикувано в началото на миналия месец, според което жените в еврозоната имат по-високи инфлационни очаквания спрямо мъжете, а възгледите им се базират основно на поскъпването на храната, пише Ройтерс.

"Ръст от един процентен пункт в инфлацията при храните ще увеличи инфлационните очаквания на жените в краткосрочен план - от една година - с 0,40 процентни пункта. Влиянието върху очакванията на мъжете е било 0,26 процентни пункта", пишат експертите в своето проучване.

Последните данни за годишната инфлация в блока показаха, че през август тя е достигнала над 9%.