Wall Street започва сесията с понижения след възобновени страхове около Фед*

Водещите борсови индекси в САЩ започват търговската сесия в четвъртък с понижения, докато нагласите сред инвеститорите се влошават поради нарасналите рецесионни опасения.

Бенчмаркът на сините чипове Dow Jones Industrial Average отстъпва с 0,69%, или 228,85 пункта, падайки до 33 068,11 пункта.

Широкият измерител S&P 500 намалява с 0,7%, или 27,64 пункта, до 3901,22 пункта.

Технологичният показател Nasdaq Composite се понижава с 0,91%, или 99,61 пункта, до ниво от 10 857,41 пункта.

Причина за пониженията са опасенията на пазара от прекалено парично затягане от страна на Федералния резерв на САЩ, което може да доведе до рецесия на фона на все още високата инфлация и забавянето в икономическата активност. В сряда (18 януари) Фед публикува своя доклад за състоянието на икономиката, познат като "Бежова книга". От него стана ясно, че има очаквания продажните цени в страната да забавят ръста си през тази година.

По отношение на паричната политика централните банкери обмислят допълнително забавяне в темпа на парично затягане, след като миналия месец Фед увеличи лихвата с половин процентен пункт до диапазон от 4,25-4,5%, забавяйки темпа на затягане след четири поредни хода от по 75 базисни пункта (б.п.).

Продажбите на дребно в САЩ през декември записаха най-големия си спад от година насам, стана ясно по-рано през седмицата. Отделен доклад показа, че свободните работни места в САЩ са нараснали с 223 хил. миналия месец, докато безработицата е намаляла до 3,5 на сто.

Отделно в четвъртък статистиката показа, че броят на молбите за помощи за безработни в САЩ неочаквано е намалял миналата седмица, спадайки до най-ниското си ниво от септември 2022 г. насам.

Управителят на Федералния резерв в Сейнт Луис Джеймс Булард коментира по време на Световния икономически форум в Давос, че лихвените проценти почти се намират на територия, която може да се нарече ограничаваща растежа, но все още не е достигната.

"Паричната политика трябва да остане затегната през 2023 г.", докато дезинфлационният процес се разгръща, добави Булард, като прогнозира диапазон на федералната лихва между 5,25-5,5% до края на тази година. Медианните прогнози на ведомството са за връх на лихвата от 5-5,25% през 2023 г., която да остане на това ниво до 2024 г.

Европейският сорт петрол Брент поскъпва с 0,66% до 85,54 долара за барел, а американският сорт West Texas Intermediate (WTI) – с 0,59% до 79,95 долара за барел.

Цената на златото се покачва с 0,55% до 1917,5 долара за тройунция. Доходността по 10-годишните щатски облигации достигна ниво от 3,401%.

*Към 16:55 ч. българско време