Централните банки в света се запасяват със злато заради растящото геополитическо напрежение

Централни банкери, които управляват трилиони под формата на чуждестранни валутни резерви, се запасяват със злато, тъй като геополитическото напрежение, включително войната в Украйна, ги принуждава да преосмислят инвестиционните си стратегии, пише Financial Times.

Годишно допитване сред 83 централни банки, които управляват чуждестранни валутни активи за общо 7 трлн. долара, установи, че над две трети от анкетираните смятат, че техните колеги ще увеличат притежанията си от злато през 2023 г.

Ценният метал обикновено става по-привлекателен във времена на нестабилност и търсенето расте през последната година. Закупеното от централните банки злато се е увеличило със 152% на годишна база през 2022 г. до 1136 тона, сочат данни на Световния съвет по злато.

Повечето ръководители на резерви, които са участвали в допитването, са посочили геополитическия риск като едно от основните си притеснения, на второ място след високата инфлация, става ясно от допитването „Тенденции в управлението на резерви“ на HSBC, публикувано от Central Banking Publications.

Над 30% от анкетираните са определили геополитическия риск като един от водещите рискови фактори спрямо 23% в миналогодишното допитване.

Около една трета от анкетираните са променили или планират да променят активите, които купуват, заради напрежения като нашествието на Русия в Украйна и влошаването на американско-китайските отношения.

Виктор Мендес-Барейра, автор на допитването, казва, че пълномащабното нашествие на Русия в Украйна е създало „фактор, с който ръководителите на резерви трябва да се съобразяват“.

Нашествието принуди западния съюз между САЩ, Великобритания и ЕС да използва обхватни финансови санкции срещу Москва, включително мерки за замразяване на активи на Руската централна банка на стойност около 300 млрд. долара. Златните резерви на централната банка не попадат под прекия обсег на санкциите, тъй като се съхраняват в Русия.

Данните на Световния съвет по златото показват, че много покупки са направени миналата година от централни банки в страни, които не са част от западния съюз.

Китайската народна република е купила 62 тона злато през ноември и декември 2022 г., с което общите ѝ златни резерви са надхвърлили 2000 тона за първи път. Официалните златни резерви на Турция са нараснали със 148 тона до 542 тона през 2022 г. Страни от Близкия изток и Централна Азия също са посочени от съвета като “активни купувачи“ на злато през миналата година.

Джон Рийд, главен пазарен стратег в Световния съвет по злато, коментира, че санкциите срещу централната банка на Русия са накарали „много централни банки от несъюзни страни да преосмислят къде трябва да държат международните си резерви“.

„Някои страни признават, че златото, което Русия държи, е полезно в ситуации, при които може да нямат достъп до други резерви, защото то е извън контрола на когото и да било“, допълва той.

Докато златото на Русия се съхранява у дома, много централни банки държат резервите си в чужбина, включително в Английската централна банка и във Федералния резерв в Ню Йорк, което отразява статута на Лондон и Ню Йорк като най-големите пазари за сделки със злато.

Златото е смятано и за ефективно убежище срещу висока инфлация – водещата причина за безпокойство на над 70% от анкетираните. Цената на златото сега е близо до исторически номинален връх след ускоряването на инфлацията през 2022 г.

Мнозинството анкетирани казват, че юанът ще има по-голям дял от международните резерви до края на това десетилетие.

Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди в изказване миналата седмица, че споровете между САЩ и Китай застрашават водещите позиции на долара и еврото в глобалното управление на резервите.

По данни на МВФ доларът е съставлявал 58% от резервите на всички централни банки през четвъртото тримесечие на миналата година. Еврото е съставлявало малко над 20 на сто, а юанът – само 2,7%.

Допитването е било осъществено между февруари и средата на март 2023 г.