Съдбата на европейските борси – допълващи американските?

Преди сто години Обединеното кралство имаше повече от дузина фондови борси. Лондон беше най-голямата, но Абърдийн, Кардиф, Лийдс и Единбург бяха сред провинциалните центрове със свои собствени процъфтяващи борси, набиращи капитали за местния бизнес. В рамките на 50 години всички те изчезнаха, сливайки се с Лондонската фондова борса през 1973 г., тъй като достъпът до големия пул от капитал на Лондонското Сити се оказа неустоим за компаниите, които искат да наберат средства, пише за Financial Times Филип Огър, автор на няколко книги за Ситито и Уолстрийт.

Зашеметяващият успех на IPO-то (първично публично предлагане – бел. прев.) на Arm през този месец – британска компания за процесори, която се листна на Нюйоркската борса (NYSE) и предлагането ѝ беше пет пъти презаписано – ме кара да се чудя дали нещо подобно се извършва днес, но в трансатлантически мащаб, пише авторът. Дали Ню Йорк е неустоимата сила на този век, настроена да маргинализира и може би да погълне европейските борси, точно както Ситито направи със своите провинциални съперници през миналия век? Ако е така, какво могат да направят властите по въпроса?

Инвестиционни банкери съобщават, че най-значимите европейски кандидати за първични публични предлагания обмислят листване на Nasdaq или NYSE. Важен фактор е, че въпреки европейската им база, тяхната собственост е съсредоточена в американския рисков капитал. За тези фирми за рисков капитал Nasdaq и NYSE са предпочитаните пазари и мястото, където те се чувстват най-удобно да притежават своите остатъчни позиции на публичния пазар след IPO.

Те са предпочитаните пазари, защото са най-големите. Американските акции представляват почти 70 процента от индекса MSCI World; следващите пет държави - Япония, Обединеното кралство, Франция, Канада и Германия - общо под 20 процента. Първите 10 съставни акции по капитализация на индекса MSCI World, които са всички американски компании, включително Apple (под номер 1) и ExxonMobil (под номер 10), представляват повече от 20 процента.

Казано по-просто, 10-те най-ценни американски акции са по-големи от пазарната капитализация на Япония, Обединеното кралство, Франция, Канада и Германия, взети заедно.

Такава пазара доминация отчасти се основава на по-бързия икономически растеж на САЩ в сравнение с ЕС и Обединеното кралство след голямата финансова криза, подсилен на ниво корпоративни печалби чрез обратното изкупуване на акции. Инвеститорите забелязаха това, като утроиха стойността на американския индекс S&P 500 след кризата, докато Euro Stoxx 50 се повиши с по-малко от 75% за същия период.

САЩ се превърнаха в световната фондова борса. Използвайки данни и оценки от множество източници, инвеститори извън САЩ притежават американски книжа за 14 трилиона долара.

На практика САЩ разшириха мащаба на най-големите компании в света на собствените си публични пазари, създавайки колосален пул от използваем собствен капитал, намиращ се в портфейли на местни и чуждестранни инвеститори. Това създаде благоприятен цикъл от нови листвания от американски и чуждестранни емитенти, привлечени от дълбочината и ликвидността на този капиталов пул.

Само срив на корпоративните печалби в САЩ в сравнение с други развити пазари би обърнал този цикъл. Какво ще попречи на САЩ да увеличат своя дял в индекса MSCI World от 70 на 80 процента през следващото десетилетие?

Докато този въпрос не получи отговор, доминирането на САЩ в новите емисии и набирането на капитал за големи международни компании ще бъде суровата реалност. Властите са прави да се борят със зъби и нокти, за да задържат големите международни компании на техните домашни борси, но бордовете и инвеститорите са напълно наясно с оценките на пазара в САЩ. Загубата на престижни сделки в посока Ню Йорк е неизбежна и не трябва да бъде тема за националистическо биене в гърдите.

Вместо да се скърби за неизбежното, трябва да се положат усилия за подхранване на вътрешните пазари за малки и средни компании със седалище на местно ниво. Това изисква усъвършенстван набор от политики – може би с данъчни кредити – за насърчаване на местните инвестиции от страна на пенсионните фондове, мерки за разширяване на анализаторското покритие и пазарната ликвидност, и минимална бюрокрация в самия процес на листване.

„Единбургските реформи“ на британското правителство, заедно с предложенията на Органа за финансово поведение за опростяване правилата за листване, ще помогнат. Но не трябва да се започва надпревара към дъното: инвеститорите трябва да могат да разчитат на стабилна регулация и точни инвестиционни проспекти. Британските власти вървят по тънко въже.

Това е общоевропейски въпрос. Лондон, Париж, Амстердам и Франкфурт все още не са еквивалентът от този век на борсите в Абърдийн, Кардиф, Лийдс или Единбург, обречени да бъдат смазани от всепоглъщаща сила.

Но докато не се разбере, че тяхното бъдеще е като допълващи Ню Йорк пазари, придружени от проактивни публични политики, които да ги правят привлекателни като домашни и регионални борси, те рискуват подобна съдба.