Кристин Лагард: Зависими сме от данните, а не от Фед

"Зависими сме от данните, а не от Федералния резерв", заяви на пресконференция днес председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард. По-рано стана ясно, че Европейската централна банка отново запази разходите по заемите си без промяна, тъй като се нуждае от повече сигурност, че инфлацията се забавя към целта от 2%. Така лихвата по депозитите остана на ниво от 4%, а лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и този по пределното кредитно улеснение също бяха запазени на текущите им нива от съответно 4,50% и 4,75%.

Лагард отбеляза, че редица показатели за базисната инфлация в еврозоната отслабват, ръстът на заплатите постепенно се забавя, а фирмите абсорбират част от увеличението на разходите за труд в печалбите си. Освен това условията за финансиране остават рестриктивни, а предишните увеличения на лихвените проценти продължават да оказват влияние върху търсенето, допринасяйки за низходящия натиск върху инфлацията.

"Въпреки това продължава да се наблюдава силен вътрешен ценови натиск, особено при инфлацията на цените на услугите", посочи тя.

Отговаряйки на въпроси на журналисти за потенциални корекции на лихвените проценти, Кристин Лагард предположи, че ако динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика допълнително увеличат увереността, че инфлацията устойчиво се доближава до целта от 2%, "би било уместно да се намали сегашното равнище на рестрикция на паричната политика".

Въпреки това Управителният съвет на финансовата институция ще запази подхода, зависещ от данните и от всяко заседание, за да определи подходящото равнище и продължителност на ограничението. "ЕЦБ не се ангажира предварително с конкретна траектория за движението на лихвените проценти", заключи Лагард.

ЕЦБ поддържа лихвените проценти стабилни от септември, но вече сигнализира, че се очертават облекчения, като централните банкери очакват още няколко подкрепящи индикатора за заплатите, преди да „дръпнат спусъка“ към промяна.

Междувременно бързият растеж на заплатите, разглеждан от ЕЦБ като най-голямата заплаха за инфлация, се забавя, пазарите на труда се смекчават, инвестициите са слаби, а банковото кредитиране стагнира, като всичко това сочи към по-нататъшен спад на ценовия натиск.

Централните банкери се опитват да определят деликатния момент, в който да разхлабят лихвената си политика. Те не искат да задържат лихвените проценти по-високи по-дълго от необходимото, което може да навреди на икономиките в еврозоната, но в същото време не искат да ги облекчат твърде рано и да съживят ценовия натиск. Постигнат е значителен напредък в понижаването на инфлацията от двуцифрените ѝ стойности в края на 2022 г., но връщането на инфлацията до целевото равнище от 2% се очаква да бъде труден процес.

В началото на месеца бе съобщено, че инфлацията в 20-те страни членки на еврозоната се забавя до 2,4% през март. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, очакваха инфлацията да остане без промяна спрямо предходния месец на ниво от 2,6%. Неочакваният резултат затвърждава аргумента, че е време ЕЦБ да започне да намалява разходите по заеми от рекордно високите им нива.

Потенциална тревога за централната банка остава инфлацията при услугите, която се запазва на ниво от 4 на сто за пети пореден месец. Това предполага, че относително бързият растеж на заплатите държи цените в сектора под постоянен натиск.

Основната инфлация, следена отблизо от банкерите, за да се прецени устойчивостта на ценовия натиск, се забавя до 2,9% от 3,1%, което е под очакванията за 3 на сто, показаха още данните на Евростат. На месечна база общата инфлация се забавя до 0,8%.

Инфлацията се движи стабилно надолу повече от година, но се забави по-осезаемо миналата есен. 

От Европейската централна банка посочват, че трябва да се видят основни данни за заплатите от началото на годината, преди да се мисли за облекчения. Някои централни банкери също така се опасяват, че предприемането на действия, преди Федералният резерв на САЩ да започне да намалява лихвите, може да бъде контрапродуктивно, тъй като намалението на Стария континент би отслабило еврото и би повишило привнесената инфлация.

Заплатите растат сравнително бързо през последните тримесечия, но темпът на растеж се забавя и работниците все още бавно възстановяват реалната покупателна способност, загубена от няколко години на бърза инфлация.

Следващото заседание на органа за определяне на лихвените проценти ще се проведе на 6 юни.

След заседанието на Федералния резерв в сряда стана ясно, че централните банкери не са готови да намалят лихвените проценти, докато не получат повече доказателства, че инфлацията твърдо се насочва към 2% - нивото, което те смятат за най-благоприятно в една здрава икономика.

Индексът на потребителските цени - широк измерител на разходите за стоки и услуги в цялата икономика - е скочил с 0,4 на сто на месечна база, което води до 12-месечен темп на инфлация от 3,5%. Икономистите, анкетирани от Dow Jones, очакваха ръст от 0,3% на месечна база и ниво на инфлацията от 3,4% на годишна.

Основният индекс на потребителските цени, който не включва храните и енергоносителите, също се е повишил с 0,4% на месечна база, като същевременно расте с 3,8% спрямо предходната година в сравнение с прогнози за съответно 0,3% и 3,7 на сто.