Шнабел от ЕЦБ: Количественото облекчаване трябва да се използва внимателно извън кризите

Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да използва програмите за количествено облекчаване (QE) предимно по време на криза, тъй като разходите за тях могат да бъдат по-изразени от другите инструменти в репертоара ѝ. Това смята Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на финансовата институция.

„Покупките на активи могат да бъдат мощен инструмент, когато финансовите пазари са в сътресения“, заяви тя в реч в Токио във вторник, цитирана от Bloomberg. „Извън тези периоди обаче централните банки трябва внимателно да преценяват дали ползите от покупките на активи надвишават разходите.“

Все пак „ефективността на количествените облекчения при стимулирането на съвкупното търсене зависи от държавата“, посочи Шнабел. „Тези програми могат да бъдат свързани с разходи, които са по-високи от тези на други инструменти на централните банки“.

ЕЦБ започна мащабни покупки на активи през 2015 г. в опит да съживи инфлацията, която се беше забавила твърде много. По-късно тя стартира отделна програма по време на пандемията от Covid-19. Притежаваните активи достигнаха максимална стойност от около 5 трлн. евро, като се състояха предимно от държавен дълг.

Централните банкери започнаха да изтеглят активите през 2023 г., като същевременно повишиха лихвените проценти, за да овладеят рязкото покачване на цените. Спадът ще се ускори в средата на годината, когато приключи реинвестирането на някои авоари от разгара на пандемията.

Представителите на ЕЦБ наскоро постигнаха съгласие по нова рамка за провеждане на бъдещата политика, която до голяма степен запазва сегашната система за управление на лихвените проценти, като същевременно се опитва да даде на банките по-голяма възможност да определят размера на ликвидността, от която се нуждаят, за да работят. Предполага се, че това ще включва нов „структурен“ портфейл от облигации, макар че подробностите все още не са уточнени.

През следващата година предстои планирано преразглеждане на стратегията на ЕЦБ за паричната политика. Подходът на централната банка към количествените облекчения може да бъде част от това упражнение.

Изабел Шнабел, която отговаря за пазарните операции на базираната във Франкфурт банка, заяви, че макар и да са необходими допълнителни проучвания, „на този етап могат да се направят два общи извода“:

„В бъдеще централните банки може да се сблъскат с шокове, при които оптималният отговор изисква по-търпелив подход за постигане на целта за инфлация в близост до ефективната долна граница, особено след балансови кризи.“

„Централните банки могат да намалят разходите по покупките на активи, като ги използват по-целенасочено и пестеливо, като се намесват решително, когато е необходимо, но ги спират по-бързо. Примери за това са покупките на търговски ценни книжа от ЕЦБ през 2020 г. и интервенциите на Английската централна банка по време на кризата с инвестициите, основани на пасиви.“

Шнабел каза също, че „в икономика, основана на банките, каквато е еврозоната, опитът показва, че други мерки, като например целевите операции по дългосрочно рефинансиране, могат да окажат значителна подкрепа на икономиката в условията на дефлационни шокове и нестабилност, като същевременно оставят по-малък и не толкова траен отпечатък, тъй като могат да бъдат отменени по-бързо, ако условията се променят.“