Как капиталовите пазари могат да се превърнат във водещ икономически двигател

Държавната политика е ключова за развитието на капиталовите пазари, които могат да се превърнат в основен двигател за развитието на икономиката. Капиталовите пазари в Европа обаче са фрагментирани и между тях няма добра връзка. Затова като цяло е добра възможност да се обмисли потенциално сътрудничество поне между малките и средни борси в Европа.

Това коментира изпълнителният директор на Българската фондова борса (БФБ) Маню Моравенов на Investor Finance Forum, който се провежда днес в София. Той модерира панел на форума, посветен на възможностите за експанзия на капиталовите пазари и регионалното сътрудничество.

По думите му пазари като БФБ и други малки пазари в Европа са ограничени от мащабите на своята икономика. Те трудно могат да надскочат големите компании в държавата, а за да привличат глобални инвеститори, те трябва да станат достатъчно големи, да има големи емитенти, ликвидност, дълбочина.

Маню Моравенов коментира, че БФБ търси как да осигури достъп до инвеститори на българските компании – от най-малките до най-големите. Чрез партньорството с Deutsche Borse и сегмента EuroBridge за двойно листване в София и на XETRA във Франкфурт борсата осигурява достъп до по-големи, международни инвеститори, които да подкрепят развитието на публичните компании.

Как членството в еврозоната подкрепя икономиката на Хърватия

Членството в еврозоната и Шенгенското пространство също осигурява попътен вятър за растежа и развитието на бизнеса и икономиката като цяло. Брутният вътрешен продукт (БВП) и капиталовият пазар на Хърватия са получили сериозен импулс за развитие от приемането на еврото и присъединяването на страната към Шенгенското пространство, коментира Ивана Гаджич, изпълнителен директор на Загребската фондова борса, която участва в първата част на панела.

Тя обясни, че подготовката за въвеждането на еврото в Хърватия е осъществена по времето на най-тежката блокада по време на пандемията. Заради сложната среда тя е била скептична, че това изобщо ще се случи заради тежката логистика и различни технологични предизвикателства. Хърватия например е трябвало да подмени всички банкомати, защото размерът на банкнотите евро е различен от размерите на банкнотите в куни.

След въвеждането на еврото част от банковите резерви в Хърватия са освободени и са насочени към пазара. Това е спомогнало икономиката на страната да стане най-бързо растящата в рамките на Европейския съюз (ЕС), посочи Ивана Гаджич. За 2024 г. ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на Хърватия се очаква да достигне 3,5%.

Капиталовият пазар също се е възползвал от приемането на еврото. Основният индекс на местната фондова борса през 2023 г. е скочил с 28%, а тази година ръстът му се движи около 2%.

Повишен е и интересът от чуждестранни индивидуални и институционални инвеститори, тъй като е отпаднал валутният риск, добави тя. Ивана Гаджич даде пример с търговската верига „Студенац“, която е придобита от полски фонд. Новият собственик листва дял от компанията на борсите в Загреб и Варшава. Друг пример е компания за управление на активи в Хърватия, която листва ETF-и на три борси в региона. Така хърватски инвеститори влагат средства например на борсата в Румъния.

За обединяването на малките борси Ивана Гаджич коментира, че е добре те да имат общ глас и да прилагат различни подходи, които работят на различните пазари.

Правителствена подкрепа за развитие на капиталовия пазар

Един от добрите примери в региона за развитие на капиталовия пазар е борсата в Букурещ. Правителството е изготвило стратегия за развитие на борсата в периода 2020-2026 г. Изпълняват се различни програми, вкл. и за пласиране на държавни облигации на индивидуални инвеститори, коментира Ремус Данила, мениджър бизнес развитие на Букурещката борса.

Така през август тази година са набрани 2 млрд. евро от продажба на облигации, през 2023 г. беше осъществено най-голямото IPO в Европа – на компанията Hidroelectrica, а основният индекс BET вече достига рекордно високи стойности, добави Данила.

Той посочи, че борсата и държавата имат още много работа, за да изпълнят стратегията.

Що се отнася до интеграцията на малките борси в Европа, той коментира, че има успешни примери в тази посока, например на Скандинавските пазари.

Мисля, че имаме различни пазари, различни регулаторни среди. Добра идея е да се работи по проекти, базирани на пазарна комуникация, и така да се осъществява сътрудничеството и преодоляването на границите, коментира той.