Румъния атакува дълговите пазари, за да запълни дефицита

Румъния излиза на международните пазари за първи път тази година в бурен момент за вътрешната политика и нагласите на глобалните инвеститори.

Страната предлага деноминирани в евро и долари облигации при значително по-високи лихви в сравнение с предишни продажби, докато правителството се бори да овладее бюджетните разходи, след като Букурещ отчете най-големия дефицит в Европейския съюз (ЕС) за 2024 г. – 8,65% от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2024 г., пише Bloomberg.

Предлагането включва петгодишни облигации с първоначално обсъждане на доходността в зоната от 330 базисни пункта над междинните суапове и 9-годишни при 420 базисни пункта, според запознат източник на агенцията.

Румъния също така предлага 12-годишни облигации, деноминирани в долари, при доходност от 325 базисни пункта над тази по аналогичните американски държавни облигации, добавя източникът на агенцията.

Графика: Bloomberg

Правителството в Букурещ одобри проектобюджет за тази година, който има за цел да намали бюджетния дефицит с повече от 1,5 процентни пункта до 7% от икономическото производство най-вече чрез поддържане на разходите под контрол. Прогнозата за икономическия растеж е за 2,5% за тази година.

Страната излиза на пазарите в момент, в който решенията на президента на САЩ Доналд Тръмп относно търговските мита причиняват разпродажби на активи на нововъзникващи пазари.

Румъния ще остане един от най-големите емитенти на външен дълг в региона тази година, с целеви продажби от 13 млрд. евро. Страната набра рекордните 18 млрд. евро през 2024 г.

Брутните нужди от финансиране на страната се оценяват на 231 млрд. леи (48 млрд. долара). Повече от половината от тях ще бъдат покрити от вътрешния пазар, включително чрез дълг, продаден на непрофесионални инвеститори на дребно.

Същевременно в становище, публикувано в понеделник, фискалният съвет на Румъния посочва, че очаква бюджетният дефицит да се равнява на около 7,7% от БВП тази година, съобщават от seenews.com.

„Целта за 7% дефицит през 2025 г. е много амбициозна и изисква мерки както от страна на разходите, така и от страна на приходите. Задачата за коригиране на бюджетния дефицит през 2025 г. също е по-трудна, тъй като пълният ефект от преизчисляването на пенсиите ще се усети“, посочват се в становището.

„Струва си да припомним, че Румъния има най-ниските данъчни приходи (включително вноски) в ЕС, с изключение на Ирландия. Корекцията през 2025 г. е само началото на макроикономическата корекция, мерки ще трябва да бъдат взети през следващите години. Макроикономическата корекция е задължителна и с цел свиване на дефицита по текущата сметка, така че да се намали натискът върху националната валута“, допълва се в становището.

Проектобюджетът за 2025 г. ще бъде обсъден и гласуван от парламента тази седмица.

Европейският съюз стартира процедура за прекомерен дефицит срещу Румъния през 2020 г. Букурещ първоначално трябваше да свие дефицита до 3% от БВП през 2024 г. През август 2024 г. страната предложи седемгодишен план за корекции, като цели намаляване на дефицита до 7% през тази и 2,5% до 2031 г. ЕС одобри плана миналия месец.