Защо е толкова трудно да изкарате златото от трезорите на АЦБ?

Когато миналата година JPMorgan пусна обява за работа за позиция в своя частен трезор, това бе рядка възможност за поглед върху това колко физически и психически изнурително може да бъде транспортирането на кюлчета. От кандидатите се изискваше да могат лесно и многократно да вдигат слитъци от 30 килограма и да местят 15 тона кюлчета на ден. Те също така се нуждаеха от първокласни умения за комуникация и пресмятане, лиценз за работа с мотокар и набито око за детайлите. Подробностите за заплащането на печелившия кандидат не бяха разкрити.

АЦБ съхранява около 420 хил. златни кюлчета и през януари налице бе най-големият им отлив от 2012 г. насам. Служителите са извадили около 8145 кюлчета – средно 370 на работен ден – през миналия месец, но все пак се натрупа седмично изоставане. След като всеки товар е готов, бронирани камиони на Brink's Co. получават товара в склада за кюлчета в задната част на банката и го транспортират до летищата в покрайнините на Лондон.

През януари БОА отчита най-големия отлив на злато от трезорите си от 2012 г. Графика: Bloomberg LP

Но трудностите от реалния живот, свързани с изваждането, не свършват, когато металът излезе от АЦБ или другите търговски трезори в града, управлявани от банки като JPMorgan, HSBC и други. На летището кюлчетата се товарят на търговски полети на пратки до пет тона.

Но вместо да отлетят директно за Ню Йорк, те първо се пренасочват към центрове за обработка в Швейцария, за да бъдат отлети на по-малки кюлчета от 1 килограм, които могат да бъдат доставени срещу фючърсни договори на борсата Comex в Ню Йорк. Там налице е още един пик на активност, тъй като логистичните компании се надпреварват да регистрират кюлчетата за съхранение в частни трезори, контролирани от борсата, според човек, запознат с процеса.

Това би трябвало да е страхотен бизнес за преработвателите – освен че са по-натоварени с нарастването на сделките, те правят повече пари, като леят по-малки кюлчета – но тези печалби са подложени на натиск от скока в търсенето на спот метала, което рязко увеличи разходите.

„Поръчките за еднокилограмови кюлчета, не само в Argor, но като цяло в индустрията, се повишиха драстично“, посочва Робин Колвенбах, главен изпълнителен директор на Argor-Heraeus, компания за рафиниране на благородни метали. Той добавя, че капацитетът на компанията за рафиниране на такива еднокилограмови кюлчета „е бил запълнен през декември, януари и се планира да бъде запълнен и през февруари и март“.

Еднокилограмово кюлче на Argor-Heraeus. Снимка: Akos Stiller/Bloomberg

Връщане обратно

Първият признак, че трейдърите включват риска от митата на Тръмп върху металите – индивидуални или като част от общ пакет налози, който президентът бе обещал на идване в Белия дом – се осъществи в началото на годината, когато фючърсните цени на златото, среброто и медта започнаха да надвишават други международни ценови бенчмаркове. И все пак от Белият дом не са дали изричен сигнал, че ще наложат мита върху златото и много наблюдатели на пазара смятат, че то ще бъде пощадено. Рисковете обаче остават.

Дилърите наскоро се възползваха от възможността да спечелят пари от скока на цените на златото в Ню Йорк и въздействието беше незабавно. Макар и по-бавно, трейдърите на мед също бързаха да доставят метал в САЩ от цял ​​свят, а не само от водещи производители в Чили и Перу.

Но прозорецът на създалата се възможност вече се затваря, казват експерти от индустрията, което повдига въпроса какво ще се случи с необичайно големия запас от злато, намиращ се в складовете на Comex в САЩ.

Когато стимулът да се внася злато в САЩ – традиционно нетен износител на благородния метал – изчезне, казва Никос Кавалис, управляващ директор в консултантската компания Metals Focus, вероятно ще има камшичен удар в посоката на търговия. Пресните еднокилограмови кюлчета, които пристигат Ню Йорк, ще се изпратят обратно на пазарите в чужбина – било то за попълване на запасите в Лондон или за задоволяване на физическото търсене в Близкия изток или Азия.

„Ако потреблението в Азия остане слабо, това ще е радост за преработвателите, защото ще трябва да ги направят обратно на по-големи кюлчета за Лондон – което означава и повече такси за преработка“, отбелязва Кавалис. „Ако в същото време има силно търсене от централните банки, може да се окаже, че някои от тях се преработват в големи кюлчета и се изпращат обратно в АЦБ“, допълва той.