Глобалните рискове карат свръхбогатите все по-често да съхраняват златото си в Сингапур

Свръхбогатите хора все по-често прехвърлят златото си в чужбина, докато икономическата и геополитическата несигурност разтърсва пазарите, а Сингапур се очертава като предпочитана дестинация, пише CNBC.

Недалеч от летището на града държава се намира шестетажно съоръжение, покрито с оникс и укрепено със строги мерки за сигурност. Зад стоманените му врати са прибрани златни и сребърни кюлчета на стойност около 1,5 млрд. долара.

Известно като „Резервът“, съоръжението за съхранение разполага с десетки частни трезори и висока камера за съхранение, с хиляди сейфове, достигаща до три етажа.

От началото на годината до април хранилището за благородни метали отчита ръст от 88% на поръчките за съхранение на злато и сребро в трезора спрямо същия период на 2024 г., казва основателят Грегор Грегерсен. Резервът, който също така продава златни и сребърни кюлчета, отбелязва, че продажбите на благородни метали са се увеличили с 200% на годишна база за този период, сочат предоставените от компанията данни.

Нарастващото чувство на тревога е причина за този скок, посочват наблюдатели от сектора.

„Много от клиентите с много високо нетно състояние следят митата, промените в света, потенциалната геополитическа нестабилност“, казва Грегерсен пред CNBC.

„Идеята за съхраняване на физически метал в сигурна юрисдикция като Сингапур със страни, на които могат да се доверят, се превръща в голяма тенденция в днешно време“, казва той, добавяйки, че 90% от новите поръчки идват извън Сингапур.

Възходът на златото през последните месеци е стремглав, като цените на кюлчетата удрят последователни рекорди. Това бе подхранвано отчасти от привлекателността му като сигурно убежище в условията на нестабилност, предизвикана от търговското напрежение между САЩ и Китай и масовата разпродажба на американски активи през април.

Въпреки че цените на златото напоследък се понижиха, след като апетитът на инвеститорите за риск се подобри след успокояването на търговското напрежение между двете икономически суперсили, някои пазарни наблюдатели все още смятат, че те могат да достигнат до 5000 долара за тройунция през следващата година. Спот цените на златото в момента са на нива от 3346,32 долара за тройунция, което е близо до историческите нива.

Физически кюлчета срещу безналично злато

Богатите също така все по-често избират физически златни кюлчета вместо безналично злато, тъй като не искат толкова рискове, свързани с контрагентите и геополитиката, казва Грегерсен. Макар че съхраняването и притежаването на физическо злато не е напълно свободно от ценова експозиция, то ограничава излагането на някои рискове, които носи безналичното злато.

Рисковете, свързани с контрагентите, са по-ниски, ако човек например притежава актива директно. Кризата със Silicon Valley Bank, която се разрази през 2023 г., засили предпочитанията на инвеститорите към физическо притежание или сигурно разпределение на конкретни златни кюлчета, вместо да разчитат на безналично злато или да притежават само дял в обединен резерв – който може да бъде изложен на риск, ако дадена банка се срине, казва Ники Шийлс, ръководител на отдела за проучвания и стратегии за метали в MKS Pamp, компания за рафиниране и търговия с благородни метали.

Главният пазарен стратег на World Gold Council Джон Рийд също отбелязва, че това важи особено силно за тези, които се притесняват за състоянието на световната финансова система.

„Някои притежатели на физически благородни метали изпитват опасения да съхраняват злато в рамките на банковата система, дори и в разпределена форма, затова предпочитат да държат злато в структури, които не са банки“, каза Рийд.

Липсата на доверие в някои местни банки също е ключов фактор, казва Джеръми Савори, основател на Millionaire Migrant, базирана в Дубай консултантска компания, която предоставя услуги, свързани с гражданство, на богати лица.

„Ако сте в държава, в която нямате доверие на банковата система, например Ливан, Египет или Алжир... не искате да сложите [златото] в банката“, казва Савори, сред чиито клиенти са високопоставени лица от цял свят, които се опитват да прехвърлят физическо злато в трезори в Швейцария, Сингапур и Дубай.

И все пак златото в трезори може да се окаже по-малко привлекателно за краткосрочните инвеститори, предвид факта, че разходите за закупуване и преместване на физическо злато са по-високи от тези за безналичното злато, казва Рийд от World Gold Council.

Защо точно Сингапур?

„Сингапур се възприема като „Женева на Изтока“; има репутацията на сигурна юрисдикция с относителна политическа и икономическа стабилност“, казва Шийлс.

Ролята на страната от Югоизточна Азия като ключов транзитен център също я прави привлекателно и удобно място за богатите да съхраняват златото си.

„Сингапур е транзитен център. Навсякъде, където има транзитен възел, обикновено е логично да има златен трезор“, казва Савори. „Можете да банкирате, да съхранявате златото си там, но можете и да го вземете [лесно], защото е транзитен възел. И точно тук Швейцария губи“, добави той.

Въпреки че Дубай също е популярен транзитен център със стабилна сигурност, Савори отбелязва, че процесът на съхранение на злато в града може да изисква повече документи.

„Дубай вероятно изисква малко повече документи. Някои хора не обичат документацията“, казва той.