В Джаксън Хол централните банкери от цял свят надникнаха в антиутопичното AI бъдеще

Представете си свят, в който трейдингът, задвижван от изкуствен интелект, е толкова широко разпространен, бърз и ефективен, че Федералният резерв е принуден да дава две пресконференции – една за хората и друга за машините – за да не допусне хората да бъдат напълно изключени от възможността да реагират на промените в паричната политика, разказва Ройтерс.

Или свят, в който централните банкери, които през последните десетилетия се ориентираха към по-голяма прозрачност, трябва да говорят с неясни термини и да действат по непредсказуем начин, за да попречат на агентите с изкуствен интелект да манипулират системата.

Или свят, в който отговорните за паричната политика трябва да се намесват директно на кредитните пазари и да увеличават балансите на централните банки – две идеи, които са в пълно противоречие с предпочитанията на председателя на Федералния резерв Кевин Уорш и на много от неговите колеги – за да избегнат риска от манипулиране на пазара чрез изкуствен интелект.

Това бяха само някои от антиутопичните сценарии, които икономистът от Принстънския университет Маркус Брунермайер представи пред централните банкери от цял свят в събота в Джаксън Хол, щата Уайоминг. Презентацията се превърна в призив за спешни действия, за да се подготвят и да противодействат централните банкери на това, което според неговите прогнози би могло да бъде мащабно сътресение в резултат на въвеждането на изкуствен интелект във финансовия свят.

Това беше една от заключителните презентации на годишния икономически симпозиум на Федералния резерв на Канзас Сити, където голяма част от разговорите бяха доминирани от далеч по-неотложни проблеми като пазарните последици от обратното изкупуване на държавен дълг от американския министър на финансите Скот Бесънт и забележителната промяна в стила на Уорш към по-открита комуникация по отношение на политиката.

Тя хвърли и нова, пазарно ориентирана светлина върху потенциалните последици от AI за централните банкери, които обикновено се фокусират върху това как технологията може да промени пазарите на труда, да повиши производителността, да забави инфлацията или и трите, а и повече.

Според Брунермайер изкуственият интелект е толкова по-добър в обработката на информация от хората, че скоро ще има предимството да знае с почти пълна сигурност какво ще направят централните банкери дори преди самите те да го знаят и следователно ще може да изработва търговски и други стратегии, за да заобиколи тези действия и да реализира печалба – законно или по друг начин.

Когато се внедрят в мащаб, AI агентите биха могли лесно да изпреварят финансовите власти и да преобразуват начина, по който се държат финансовите пазари, твърди той, използвайки термина „асиметрично разбиране“, за да опише тази динамика.

„В един свят, в който хората взаимодействат с AI агенти, може да възникне екстремен сценарий, при който пазарите стават по-малко информативни и по-непредсказуеми“, пише той в статия, която е с философски акцент и почти напълно лишена от уравненията, които обикновено изобилстват в презентациите в Джаксън Хол, подчертава Ройтерс. „За да се подготвим за такъв сценарий, регулирането трябва да се насочи към простота и стабилност. Централните банки, от своя страна, са изправени пред игра, в която пазарът ги разбира по-добре, отколкото те разбират него.“

Централните банкери може да усетят нуждата да реагират, говорейки по-неясно, което ще обърне десетилетия на еволюция към пряко изразяване на техните възгледи – еволюция, на която широко се приписва заслугата за намаляване на волатилността и принос към по-ефективни пазари, казва той.

„Прозрачността трябва да се преосмисли като предсказуемост, тъй като тя дава предимство на противника в играта за финансово господство и провокира „ходове“, които поставят публичните власти в капан“, написа Брунермайер. „Следователно има основания за по-голяма неяснота.“

Неограниченият AI, предупреждава той, може да подкопае доверието в институциите и да постави в неравностойно положение онези, които не разполагат с най-съвременните инструменти.

„Мерки като провеждането на две пресконференции – едната с ориентиращ наратив за хората, а другата насочена към машините под формата на данни за обучение – или третирането на агентите на изкуствения интелект като влиятелни лица, ще облекчат това предизвикателство само частично“, казва той.

Участниците в симпозиума, които се изказаха в кулоарите на двудневната конференция, заявиха, че докладът помага да се очертае въпросът за това как изкуственият интелект ще преобразува финансовите пазари и, от своя страна, тяхното собствено поведение.

„AI и финансовите иновации предоставят реални възможности и със сигурност има някои области, в които съществуват рискове – области, в които бихме искали да се уверим, че не наблюдаваме увеличаване на незаконните дейности“, заяви в интервю гуверньорът на Федералния резерв в Бостън Сюзън Колинс. „Мисля, че трябва да обмислим всички тези неща, а статии като тази, които помагат да се очертаят ясни алтернативи, могат да улеснят един задълбочен диалог.“

Въпреки това Колинс и другите централни банкери в Джаксън Хол засега са по-малко фокусирани върху едно евентуално фантастично антиутопично бъдеще, а по-скоро върху краткосрочните и реалните последици от изкуствения интелект и финансовите иновации като цяло.

Други доклади на конференцията засегнха сродни теми от ежедневна и практическа гледна точка — например как появата на стабилни криптовалути и технологиите за разпределени регистри би могла да промени централното банкиране и реалната икономика, както и как трябва да се развива регулирането, за да се гарантира тяхната сигурност.

В основната си реч в петък Уорш изрази забележително оптимистична гледна точка по отношение на изкуствения интелект, като очерта кои според него са големите въпроси.

„Ще доведе ли прилагането на изкуствения интелект до значително и устойчиво повишение на производителността в цялата икономика? И ако да, кога?“, попита Уорш. „Какви са широките последици за работниците и за частта от мандата на Федералния резерв, свързана със заетостта?“

„Ние признаваме, че изкуственият интелект е нова променлива – потенциално нов фактор на производството – която ще има последствия както за икономиката, така и за провеждането на паричната политика“, каза Уорш, без да посочи точно как очаква това да се случи.

Статията на Брунермайер наистина отбелязва положителния потенциал на изкуствения интелект, включително за по-добро управление на риска и надзора, по-прецизен отколкото би могъл да бъде който и да е човек.

Но фокусът ѝ е изцяло върху потенциалните опасности, тъй като, както той пише, „това е най-добрият начин да се гарантира ползата и да се избегнат негативните последици“.