Европейските индекси спаднаха до най-ниските си нива от месеци насам

Европейските борсови индекси продължиха низходящата си тенденция във вторник, достигайки най-ниските си нива от няколко месеца, докато инвеститорите анализираха разрастващия се конфликт в Близкия изток, високата доходност по държавните облигации и призивите на технологични лидери за временно забавяне на развитието на изкуствения интелект (AI).

Общоевропейският индекс Stoxx 600 се понижи с 0,28% до 634,18 пункта, достигайки най-ниското си равнище от над три месеца.

Германският показател DAX загуби 0,1%, след като по-рано през деня докосна двумесечно дъно.

Френският измерител CAC 40 спадна с 0,2% до близо четиримесечно дъно, а британският бенчмарк FTSE 100 се понижи с 0,4%, оставайки около най-ниските си стойности за близо два месеца.

Поскъпването на петрола засилва натиска върху европейските пазари

Нарастващите енергийни разходи продължават да бъдат основният източник на напрежение за европейските акции, тъй като влошават очакванията за корпоративните печалби, пише Investing.com.

Фючърсите върху петролния сорт Брент поскъпнаха с 1,2%, преминавайки над 113 долара за барел и удължавайки многоседмичния си подем до нови върхове.

Рияд официално обвини подкрепяни от Иран групировки в Ирак за целенасочена атака срещу саудитския петролопровод „Изток-Запад“. Според саудитските власти прекъсването може да засегне до 4% от световните доставки на петрол.

Междувременно йеменските бунтовници хути нанесоха нови удари по територията на Саудитска Арабия и по корабоплаването в Червено море, което допълнително намали надеждите за скорошно нормализиране на трафика през Ормузкия проток след отлагането на мирните преговори в Оман.

Фед започва двудневното заседание при 90% вероятност за повишение на лихвите

Освен заради геополитическите рискове, пазарите остават предпазливи преди началото на двудневното заседание на Федералния резерв.

Финансовите пазари вече оценяват на 90% вероятността председателят на Фед Джером Пауъл и колегите му да повишат основната лихва с 25 базисни пункта в сряда. Това би било първото затягане на паричната политика в САЩ от средата на 2023 г., след като миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основната си лихва с 0,25 процентни пункта до ниво от 2,5%.

„Повишение от 25 базисни пункта вече е почти напълно калкулирано в цените. По-важният въпрос е дали Фед ще го представи като еднократна корекция или ще даде сигнал, че устойчивата инфлация изисква допълнително затягане“, коментира Даниела Хаторн, старши пазарен анализатор в Capital.com.

След по-силните от очакваното данни за американската инфлация миналата седмица доходността по облигациите остава висока. Доходността на 10-годишните американски държавни облигации се задържа около 4,98%, близо до най-високите си нива от 2007 г., докато германските 10-годишни облигации останаха около 3,51%.

От Morgan Stanley смятат, че ЕЦБ ще бъде обезпокоена от прехвърлянето на енергийния шок към базисната инфлация и е по-вероятно да извърши още едно повишение на лихвите през декември.

Пазарите в момента очакват поне още две повишения на лихвите до февруари 2027 г.

Технологичният сектор остава под натиск

Технологичният сектор също беше под натиск днес. Компании от сектора на технологиите и полупроводниците във Франкфурт и Амстердам продължиха неотдавнашните си загуби, след като ръководители на OpenAI и Anthropic отправиха съвместен призив за временно забавяне на разработването на най-модерните AI модели с цел създаване на глобални стандарти за управление на риска.

По-късно през сесията част от сектора възстанови част от загубите: акциите на ASML поскъпнаха с 1,6%, а на BE Semiconductor - с 1,2%.