Здравко Пиринлиев: Депозитната маса пази българските кредитополучатели от ръст на лихвите

Българските банки продължават да разполагат със сериозна депозитна маса и насочват сумите от депозантите към кредитирането, затова лихвата на междубанковия пазар в еврозоната Euribor не оказва влияние върху лихвите у нас. Този анализ направи Здравко Пиринлиев, главен инвестиционен анализатор в BenchMark Finance, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„Представянето на кредитния пазар в България ще продължи да се различава от този в еврозоната поради специфичния начин на формиране на плащаните лихви по потребителските и ипочетните кредити от потребителите в България“, прогнозира анализаторът.

Според него риск може да възникне само при масово изтегляне на депозитна маса от банките у нас, ако хората видят други интересни възможности за инвестиции.

По думите му облигационният пазар в Европа през последните години предлага високи доходности, но той смята, че това е малко вероятен сценарий през следващите години.

Пиринлиев напомни, че Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвите с 25 базисни пункта на последното си заседание, след като първа направи крачката към покачване на лихвените проценти още през първата половина на годината. „Има настроения за покачване на лихвените проценти, отчасти виждаме това и на пазара на дълг. Въпросът е доколко това е правилното решение, при положение че основният двигател на инфлацията не е потреблението или покачването на паричната маса в икономиката, а само по-скъпата енергия“, коментира Пиринлиев.

Той отбеляза, че целта на повишаването на лихвите е да намали търсенето и да предотврати ускоряването на инфлацията, но зададе въпроса на каква цена се свива търсенето и дали така не нараства вероятността от забавяне на икономическия растеж.

„В САЩ той [растежът] е много добър, най-вече заради капиталовите разходи на технологичните компании, а данните за инфлацията, публикувани миналата седмица, показаха, че базисната инфлация е на ниво от 2,4% на годишна база, най-ниското ниво за последните 5,5 години“, припомни анализаторът.

Това според него е силен аргумент, че инфлацията, която следят централните банки, може би не е чак толкова притеснителна. „А повишаването на лихвите внася допълнителен шок и риск в системата, най-вече при дълговите инструменти“, смята той. И добави, че през последната година финансирането на компаниите за изкуствен интелект се осъществява до голяма степен чрез облигационните пазари, а доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа оказва влияние и върху доходността при корпоративните облигации, което може да натисне оценките.

Очертава ли се негативен сценарий за рязко вдигане на цената на петрола? Как ще се отрази поскъпването му на финансовите пазари? Кои са резервните варианти за развите на петролния пазар в средносрочен и дългосрочен план? Какви са очакванията на пазара от развитието на AI при някои индустрии? В каква посока трябва да са регулациите?

Материалът е с информационна стойност и не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук.