МВФ призова ЕЦБ да продължи да повишава лихвите до средата на 2024 г.

Международният валутен фонд (МВФ) призова в петък Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи да повишава лихвените проценти до средата на 2024 г., а финансовите министри на страните от ЕС да затегнат съгласувано фискалната политика с цел забавяне на високата инфлация, предаде Ройтерс.

Ръководителят на европейския отдел на МВФ Алфред Камер заяви на брифинг преди срещата на финансовите министри от ЕС и управителите на централните банки, че инфлацията е най-голямото безпокойство.

„Нашата основна препоръка е да победим инфлацията, а това означава, че трябва да използваме инструмента на паричната политика. За ЕЦБ това означава по-нататъшно затягане, затягане за по-дълго, според нас до средата на 2024 г., за да свалим инфлацията до целта по някое време през 2025 г.“, заяви Алфред Камер.

„Инфлацията е данък, особено върху бедните, и това трябва да бъде преодоляно“, коментира той.

Общата инфлация в 20-те държави, използващи еврото, беше 6,9% на годишна база през март, но базисната инфлация, която изключва волатилни елементи като цените на енергоносителите и храните, беше дори по-висока - 7,5%.

За да забави инфлацията до целевото си равнище от 2%, ЕЦБ агресивно повишава лихвените проценти, вдигайки ги от нула в средата на 2022 г. до 3,5% през март, но малцина пазарни участници очакват затягането на политиката да продължи и след 2023 г.

Камер заяви още, че финансовите министри на страните от ЕС също трябва да подкрепят ЕЦБ чрез намаляване на фискалните стимули за икономиката, въведени по време на пандемията и след това заради кризата с повишаването на разходите за живот, предизвикана от руската инвазия в Украйна.

„Централната банка не може да се справи сама с инфлацията, необходима е и фискална политика за подкрепа“, отбеляза Камер. Той допълни, че очакваното значително намаляване на бюджетните дефицити в страните от ЕС не се материализира, тъй като правителствените пакети за подкрепа на гражданите срещу високите цени на енергоносителите бяха удължени.

„Така че... ние препоръчваме сега, когато цените на енергията падат,... постепенно да се премахнат пакетите с мерки в подкрепа на разходите за живот или ако не се премахнат, да се направят по-целенасочени“, каза Камер.

„Когато имате фискален принос, това означава, че затягането (на ЕЦБ) не трябва да бъде толкова високо, това означава, че лихвените проценти могат да останат по-ниски, което означава по-малко финансов стрес“, каза той.

Темата за баланса между паричната и фискалната политика и инфлацията е в дневния ред на разговорите на финансовите министри на ЕС и управителите на централните банки, които се срещат в Стокхолм в петък и събота.