fallback

Стрес тестовете на банките може би трябва да се обърнат

Този подход е свързан с идентифицирането на Ахилесовата пета

15:16 | 24.06.23 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Когато Silicon Valley Bank се срина тази пролет, това предизвика взаимни обвинения относно стрес тестовете на Федералния резерв - или практиката да се използват модели, за да се тества дали банките имат достатъчно капитал и ликвидност, за да издържат на шокове като рецесия.

Подобни тестове станаха задължителни за банките след финансовата криза от 2008 г. Но, както всеки модел, тестовете са толкова добри, колкото и входящите им данни, пише колумнистката за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

И в случая със SVB те се провалиха. В края на краищата, както Патрик Хонохан, бивш управител на Централната банка на Ирландия, отбеляза, „нито един [от тестовете] не допусна по-високите лихвени проценти“ - т.е. факторът, който в крайна сметка уби SVB.

Още по-лошо, регулаторната рамка „Базел“ изисква от банките да се защитават само при сценарий, при който губят депозити със скорост от 10 процента на ден или значително по-малко. Това е така, защото исторически това е бил моделът при банковите паники.

При SVB обаче възходът на цифровизираните финанси позволи на вложителите ѝ да изтеглят почти 25% от активите на банката само за няколко часа, а други 50% бяха напът да изтекат, преди Фед да я затвори. Миналото не винаги е добър пътеводител за бъдещето - както трябва да знае всеки начинаещ финансов съветник.

И така, има ли някакво решение за недостатъците, демонстрирани от стрес тестовете? Може би, ако институциите използват така наречените „обратни стрес тестове“.

Наскоро Майкъл Бар, заместник-председателят на Фед, който ръководи банковия надзор, участва в дебат с Джон Уилямс, президент на клона на Фед в Ню Йорк, относно управлението на риска (аз го модерирах, отбелязва авторката). По време на дебата той предположи, че обръщането на модела на стрес тестовете може да бъде един инструмент, който би могъл да подобри надзора.

„Вместо да се измисля стресов сценарий и след това да разглежда как той ще се отрази на, да речем, баланса на една фирма, да се поглежда към банка с въпроса какво би било необходимо, за да се срине тази институция?“ - предложи Бар.

Считайте това, ако искате, за подобно на „бялото“ хакерство в света на киберсигурността. Вместо да проследяват силните страни на една институция, обратните стрес тестове питат, както казва Бар, „какви са различните начини, по които тази институция може да загине?“. Всичко е свързано с идентифицирането на ахилесовата пета.

Не е ясно как Фед – или банките – биха могли да възприемат тази иновация в бъдеще, тъй като Бар казва, че дебатът все още е „в зачатъчна форма“. Но ако практиката се установи, това може да е много добро нещо. Наистина смятам, че това е една от най-умните идеи, появявали се във финансите от дълго време, пише Тет.

Това отчасти е така, защото обратните стрес тестове биха принудили финансистите да проявят повече въображение за бъдещето. Това е от голямо значение точно сега, когато пазарите са засегнати от шокове, каквито не са били виждани от много десетилетия (ако изобщо), било то висока инфлация, протекционизъм, война или бърза цифровизация.

Другото голямо предимство на обратното стрес тестване е, че този процес може също така да принуди финансистите да мислят повече за качествените въпроси, наред с количествените, когато става въпрос за преценка на риска. Това звучи като напълно очевидно нещо, което трябва да направите. Но преди 2008 г. имаше такова благоговение пред моделите - и концепцията за "рационалните" икономически играчи - че меките показатели, като културата, обикновено бяха игнорирани.

За щастие подходът на Фед започна да се променя след 2008 г., не на последно място защото кризата разкри „недостатъка“ на използването на прекомерно базиран на модели подход, ако перифразираме Алън Грийнспан, бивш председател на Фед.

А през последните години клонът на Фед в Ню Йорк, под ръководството на Уилямс, проведе обширни семинари за банковата култура в опит да внесе полезни уроци от социалните учени, нефинансовите сектори и юрисдикции като Обединеното кралство и Нидерландия (които може да се каже, че са по-напреднали откъм условия за използване на културни показатели).

Така семинарът, на който Бар и Уилямс говориха наскоро, също включваше опитен лекар, който обясни на финансистите, че медицинският свят се опитва да замени традиционната си култура на „обвиняване“ (т.е. такава, която реагира на бедствия, като наказва индивидите) с фокус върху анализа на системните повреди.

След това ръководител от областта на ядрената енергетика очерта как мениджърите на атомни централи започват всеки ден с одит на грешките от предишния, за да предотвратят скрито „отклоняване“ от (или спад в) стандартите за управление на риска. Това са само два примера за практики, които банкерите биха могли да следват.

Но независимо от този стремеж за възприемане на подхода на социалните науки, има още много повече, което Федералният резерв - и банките - могат да направят относно разглеждането на качествените показатели. Просто помислете още веднъж за SVB. Надзорът очевидно не забеляза овреме как вътрешната култура на банката, която повтаряше поведението на своите технологични клиенти в Силициевата долина, е подхранила опасно високи нива на оптимизъм и мания за растеж.

Нито пък служителите на Фед обърнаха достатъчно внимание на собствения си проблем с вътрешната култура. Както Бар ми каза по време на семинара, споделя авторката, бюрократичните системи на централната банка „я затрудняват да действа бързо по отношение на надзора“. На обикновен английски, културата ѝ е твърде тромава.

Може ли това да се поправи? Не лесно, смята Тет. Но провеждането на обратни стрес тестове на банките със сигурност може да помогне. Както и една друга стъпка: извършване на същото упражнение за самия Фед. Така или иначе, нека всички се надяваме, че шокът от колапса на SVB сега е дал на Бар и други политическия капитал, от който се нуждаят, за да направят иновации. Ако е така, драмите от тази пролет може да се окажат полезно предупреждение за опасностите от инерцията и подхода на простото отмятане на задачи.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:16 | 24.06.23 г.
fallback
Още от Банки и застрахователи виж още