Националните банкови шампиони доминират в световния топ 100

Акциите на американските банки поскъпнаха сериозно напоследък, водени от силния сезон на печалбите и възстановяването на доверието на инвеститорите в икономиката и финансовия сектор. След сътресенията в банковата индустрия около колапса на Silicon Valley Bank кризата до голяма степен е избегната. Цените на акциите на европейските банки се радват на по-скромен ръст, но се повишиха с 25% през последните 12 месеца.

JPMorgan Chase сега стои с една глава над всички глобални конкуренти по пазарна стойност. Три други мегабанки – Bank of America, Wells Fargo и Morgan Stanley – са сред 10-те най-големи в света по капитализация.

Но ако погледнем малко по-дълбоко, последните няколко години на деглобализация се характеризират със силата на националните банкови шампиони по целия свят, пише за Financial Times Рупак Гоус, консултант на финтех компании и бивш финансов анализатор. Само малко над една трета от най-големите 100 банки в света по пазарна капитализация са американски или европейски.

Не е изненадващо, предвид размера на икономиката на Китай, че китайските банки остават близо до върха на списъка. Но това явление не касае тесен набор от страни - с национални шампиони от Канада, Австралия, Япония, Близкия изток, Бразилия, Индия, Сингапур и Индонезия сред лидерите по капитализация.

Индийската HDFC Bank, в която наскоро се вля Housing Development Finance Corporation, сега има пазарна стойност от около 150 милиарда долара, което я поставя в топ 10 на най-големите банки по този показател. Това не е далеч от капитализацията от 167 милиарда долара на най-голямата банка в Европа - британската HSBC (която едва ли е традиционна западна банка). Втората по големина банка в Индия, ICICI, сега е с по-голяма капитализация от най-голямата банка в еврозоната - френската BNP. Също така, индонезийската Bank Central Asia и най-голямата банка в Саудитска Арабия, Al Rajhi, имат пазарна капитализация само малко по-ниска от тази на BNP. Ето някои причини, поради които виждаме тези географски тенденции.

Първо, по-добър микс на печалбата. Инвеститорите ценят трайните и по-малко променливи приходи. Видяхме това наскоро с разликата в оценките, която се появи между Morgan Stanley и Goldman Sachs. Националните шампиони са склонни да имат по-малка експозиция към по-волатилните приходи от търговия и инвестиционно банкиране, отколкото повечето европейски и американски банки. Относителните предимства на традиционното банкиране може да изглеждат много по-различно, ако повишаването на лихвените проценти през последните 18 месеца доведе до скок в дефолтите, с големи загуби по заемите. Но по-дългосрочните тенденции са положителни.

Второ, относителната рентабилност. Една банка, разбира се, може да бъде по-ценна просто защото има по-голям баланс. Но пазарните капитализации отразяват настоящите и бъдещите печалби на банките. Европейските банки са известни с големите си баланси, но по-ниските маржове на печалба и възвръщаемости намалиха съотношенията цена/счетоводната стойност на акциите им (P/B) през последното десетилетие. По-високата оценка на JPMorgan отразява по-добрата възвръщаемост на собствения капитал на банката по протежение на икономическия цикъл спрямо нейните американски и европейски конкуренти.

По същия начин местните пазарни лидери в страни като Индия, Индонезия, Австралия и Канада се възползваха от постоянно силната възвръщаемост на собствения капитал, дължаща се на по-традиционния модел на банкиране, понякога в почти олигополни пазарни условия с високи бариери за навлизане.

Националните шампиони в бързо развиващи се икономики като Индия или Индонезия се разглеждат като проявления на оформящите се банкови изисквания на средната класа в управлението на спестяванията, нарастващото проникване на банкирането в по-неформалните области на икономиката и растежа на местния корпоративен сектор.

В САЩ и Европа регулаторният натиск нараства. Още след кризата от 2008 г. банкерите са на мушката на политиците по начин, по който не са в други страни. Неотдавнашната регионална банкова криза вероятно ще попречи за отслабването на този натиск.

В същото време конкуренцията от страна на „небанкови“ финансови институции е ожесточена, независимо дали става въпрос за фирми за непублични инвестиции, разширяващи се агресивно в кредитирането, електронни маркет мейкъри като Citadel, които са предизвикателство за банките в търговията на пазарите, или фондове на паричния пазар в САЩ, които се конкурират с банковите депозити.

Това не е уникално за САЩ и Европа, като технологичните гиганти Tencent и Alipay направиха значителни набези към банковия сектор на Китай през последните години. Но като цяло това е по-малко негативна сила извън САЩ и Европа. Целият шум около финтех не направи много, за да подкопае доверието на акционерите в тези национални шампиони. Те постепенно достигнаха пазарни стойности, по-големи от тези на повечето американски и европейски банки.