Централните банкери на ЕЦБ: Проблемът със заетостта остава нерешен в уравнението на инфлацията

Членът на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Сентену предупреди колегите си, че отслабването на пазара на труда, след твърде много затягане, може да стане рязко в момента, в който икономиката се насочи към спад, пише Bloomberg.

В изследване, публикувано на уебсайта на Португалската централна банка в понеделник, управителят ѝ сподели, че заетостта не се променя постепенно с настъпването на икономически спад.

„Унищожаването на работни места и замразяването на новите назначения са по-силни по време на рецесии, отколкото във времена на подем“, твърди той. „Отне ни три години, за да се върнем към тенденцията на заетост отпреди пандемията, за обратния процес обаче ще е нужно много по-малко време."

Въпреки че безработицата остава на рекордно ниско ниво в еврозоната, гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви пред законодателите миналата седмица, че има „някои признаци“, че растежът на заетостта може да започне да губи инерция. Нейният предшественик Марио Драги наскоро спекулира, че регионът може би претърпява рецесия.

Коментарите си Сентену, един от най-ястребово* настроените централни банкери на ЕЦБ, прави в момент, когато централните банкери се изправят срещу сериозно забавяне на инфлацията на фона на очакванията на инвеститорите, че централните банкери ще намалят лихвите още през април. Някои от тях обаче намекват, че може да се наложи разходите по заемите да бъдат повишени отново.

„Паричната и фискалната политика трябва да отчитат предизвикателствата на пазара на труда“, заяви той. „Запазването на инвестициите е несъвместимо със затягането на паричната политика повече от необходимото.“

Анализът на Сентену, експерт по пазара на труда, преди да стане министър на финансите и гуверньор, като цяло отчита подобрения при общата заетост.

Работниците са станали по-гъвкави, казва той, което е забележително предвид първоначалните страхове при въвеждането на еврото, свързани с липсата на желание на служителите да търсят работа. Сентену също така отбелязва, че промяната „ефективно е овладяла“ натиска върху потребителските цени.

„Пазарът на труда функционира като предпазна мярка, пазеща доходите от непредсказуемите въздействия на външни инфлационни шокове, предизвикани от предлагането“, заяви той. „Ако не беше заетостта, инфлацията и стагнацията щяха да се превърнат в „стагфлация“.“

„Борбата срещу инфлацията се нуждае от пазарни корекции, които не засилват ценовия натиск“, заяви той. „По-гъвкавият и адаптивен пазар на труда е добра новина за еврозоната и данните за заплатите подкрепят това твърдение.“

От друга страна, вицегуверньорът на ЕЦБ заяви, че последните данни „изненадват положително“, но „централните банки трябва да бъдат предпазливи“.Въпреки че „процесът на дезинфлация“ е силен, Де Гиндос предупреди, че „се наблюдават много големи увеличения на заплатите“ в някои части от еврозоната.

Инфлацията през ноември достигна ниво от 2,4%, изненадвайки икономистите, и накара инвеститорите да заложат на лихвени понижения още през април. Очаква се ЕЦБ да направи пауза следващата седмица с последното си решение за 2023 г.

Гиндос се придържаше към мантрата на ЕЦБ по темата, като заяви, че решенията ще се вземат от среща на среща и ще зависят от данните. 

„Разходите за труд на единица продукция се увеличават в Европа и това е едно от опасенията ни, свързани с бъдещия курс на инфлацията“, заяви той. "Не можем да обявим победа над нея."

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.