Румънската централна банка запази лихвата си на фона на забавящата се инфлация

Румънската централна банка запази основната си лихва на текущите нива във вторник, докато централните банкери търсят ясни доказателства, че инфлацията е напът да се забави до целевото равнище, предава Bloomberg.

Централната банка запази референтния лихвен процент на ниво от 7% във вторник, както прогнозираха и всички икономисти, анкетирани от Bloomberg. Комисията, определяща лихвите, направи пауза, след като инфлацията падна под целта на банката, а ускорението, предизвикано от промените в данъците миналия месец, беше определено като "временно".

Ръстът на цените ще продължи да се забавя и след януари, „макар и с по-бавни темпове в сравнение с по-ранната прогноза и спрямо 2023 г.“, става ясно от изявление на Румънската централна банка. Очаква се гуверньорът Мугур Исареску да даде повече подробности за курса на политиката, когато представи актуализирана прогноза за инфлацията в четвъртък. 

Членът на Борда Кристиан Попа заяви през януари, че централната банка се нуждае от два до три месеца, преди да започне да обсъжда намаляването на лихвите заради фискалното въздействие в началото на годината.

Според последната прогноза за инфлацията тя трябва да се забави до 4,8% към края на 2024 г., но ще остане над целевия диапазон на банката от 1,5% до 3,5% поне до 2025 г.

Румъния изостава в разхлабването на паричната си политика в сравнение с останалите страни от източната част на Европейския съюз. Полша, Унгария и Чехия вече започнаха да намаляват разходите по заемите миналата година, въпреки че управителят на централната банка на Полша сега твърди, че лихвите ще останат непроменени до края на 2024 г. 

Правителството на Румъния се опитва и да ограничи бюджетния дефицит, който се прогнозира да достигне 5% от брутния вътрешен продукт тази година. Страната също така е изправена пред избори и все повече искания за по-високи заплати и пенсии.

Икономиката вероятно е успяла да се размине с рецесията миналата година, тъй като средствата от ЕС са допринесли за ускоряването на дълго отлаганите инвестиции в инфраструктура. Растежът може да се ускори до около 3%, тъй като по-ниската инфлация стимулира потреблението.