Защо в България няма банки като Revolut и как се развива финтех секторът у нас?

В Източна Европа изоставаме от гледна точка на финтех и иновации. По-интересното във финтех сферата тепърва предстои, стига да имаме регулаторна рамка, за да бъдат подтикнати хората да бъдат по-предприемачески настроени. Това каза Георги Георгиев от Smart IT (MFG), който участва в Investor Finance Forum. Той коментира развитието на финтех сектора заедно с Йорданка Ушагелова от Комисията за финансов надзор (КФН) и Николай Стойков от Axiomy - Product Development & Design Studio. Модератор на разговора беше Георги Пенев от IRIS Solutions.

Ушагелова коментира стратегията на КФН за наблюдение на финтех сектора за следващите две години, която обхваща застрахователния сектор, капиталовите пазари и пенсионното осигуряване.

„Нейната цел е да очертае развитието на иновациите и да запази стабилност на пазара, така че да се погрижи за потребителите, да ги защити и да отговори на критериите за устойчивост и не на последно място – всичко това да бъде изградено на базата на международно сътрудничество“, каза Ушагелова.

Предстои да бъдат организирани форуми с участие на всички заинтересовани страни – финтех компаниите, стартъпи, представители на академичните среди и IT компании, разработващи самите продукти и системи, които се внедряват в небанковия финансов сектор, обясни тя.

Защо в България няма да има необанки като Revolut

„В Източна Европа изоставаме от гледна точка на финтех и иновации. Трябва  да има повече такива форуми, на които да обменяме опит и заедно с регулаторите да опитаме да наваксаме това изоставане“, каза Георги Георгиев.

„Защо нямаме българска банка, която да изглежда като Revolut“, попита Георги Пенев. Според Николай Стойков отговорът се крие на две места и първото е регулаторът. „Скоро няма да видим лиценз за необанка в България, може би и никога няма да видим такава“, заяви той. Втората причина се крие в начина, по който конвенционалните банкери разбират предоставянето на банковите услуги.

Ушагелова посочи, че КФН участва в европейски data hub, в който, независимо дали подкрепят, или не подкрепят подобни иновационни продукти, в европейската общност могат компании да кандидатстват с такива продукти, които се разглеждат и обсъждат от регулаторите.

„България може да не е много напреднала, но отчитайки какво се случва в Европа и партнирайки си с фирми, академични среди, подзнадзорни лица, мисля, че можем да подобрим това, което е в момента“, каза Ушагелова.

Според Георги Георгиев, ако една компания иска да прави бизнес и да стига до повече клиенти, тя трябва да спазва регулациите. Той посочи, че вече има доста регтех (от регулации и технологии, бел. ред.) услуги, които могат да помогнат на компаниите в сферата, в която им липсват познания.

„Не само регулаторите, но и ние искаме да защитаваме хората. Когато дигитализираме финансите, ако това не стане добре защитено от регулаторите, хората са изложени на риск от злонамерени трети страни, които могат да се намесят, преди да са готови законите. Затова регтех, идентификация и сигурност като цяло са задължителни теми“, каза още той.

Поколението Z ще оформя бъдещето на плащанията

Еволюцията на плащанията следва поведението на потребителите, коментира Николай Стойков.

„Потребителите, които масово завземат пазара, са поколението Z (родените от средата на 90-те години на 20. век до началото на 10-те години на 21. век). Те задържат вниманието си за кратко време, много бързо филтрират информация и вземат решения. Изискванията им са да има инстантност във всяка една операция. Това ще бъде в корена на еволюцията на самите плащания“, посочи той.  

Според него ще се търсят решения, близки до модела на Apple Pay и Google Pay, който дават възможност с един поглед да придвижат едно плащане и то да се осъществи.

„Рискът винаги е в това едно плащане да бъде верифицирано, че се прави от човека, който иска да го направи, а за един търговец рискът е при получаването на парите. Тук идва предизвикателството за банковите и небанковите институции да могат да управляват този риск“, каза още той.

Ушагелова коментира въпроса с киберсигурността и регламента DORA, който влиза в сила през 2025 г.

„Всички финансови субекти трябва да бъдат подготвени за DORA да имат своите планове, процедури, процеси, да са защитени, да могат да докажат, че могат да устоят на всякакви външни кибератаки“, каза тя.