Норвегия отлага първото намаление на лихвите заради ускоряването на инфлацията

Норвежката централна банка отложи отдавна обявеното намаляване на разходите по заемите заради ускоряването на инфлацията в страната, предаде Bloomberg.

Паричният орган запази депозитната лихва на ниво от 4,5% - най-високото от повече от 16 години, както прогнозираха мнозинството анализатори в проучване на Bloomberg. Все пак нейният план за развитие на разходите по заемите предвижда две намаления до края на 2025 г.

„Инфлацията се ускори доста повече от очакваното“, заяви гуверньорът на финансовата институция Ида Волден Бахе. „Ако основният лихвен процент бъде понижен преждевременно, цените може да продължат да нарастват бързо“, добави тя.

Стабилното възстановяване на бизнес активността в най-големия износител на енергия в Западна Европа и рязкото ускоряване на инфлацията от януари насам объркаха централните банкери в Осло, които в продължение на месеци даваха сигнал, че ще започнат цикъла на облекчаване на паричната политика след пандемията от Covid-19 през март.

Тяхното затруднение съвпада с това на колегите им в световен мащаб. Съседна Швеция миналата седмица потвърди, че замразява намаляването на лихвите след повишаването на потребителските цени, а Федералният резерв на САЩ запази паричната си политика без промяна в момент, когато президентът Доналд Тръмп налага мита на водещи търговски партньори.

Подобно на Швеция, основно разходите за храна са причина за ускоряване на инфлацията в Норвегия, която през февруари достигна 10-месечен връх. Централната банка повиши прогнозата си за растежа на потребителските цени през тази година до 3% от 2,6% през декември.