Лихвите в Турция ще трябва да останат по-високи за по-дълго време, освен ако физическите лица и компаниите не повярват, че централната банка се е ангажирала със забавянето на инфлацията, и не коригират моделите на покупки и ценообразуване. Това заяви заместник-управителят на финансовата институция Джевдет Акчай, цитиран от Bloomberg.
„Колкото по-несериозно ни приемат, толкова по-строги ще трябва да бъдем“, посочи той в рамките на събитие на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон.
Въпреки че представителите на Турската централна банка многократно обещаваха да наложат мерки за намаляване на годишния ръст от 37,9% на цените в страната, инфлационните очаквания продължават да надвишават целта на финансистите. Обикновено, ако потребителите вярват, че цените ще продължат да растат бързо, те са по-склонни да правят покупки по-интензивно, а предприятията от своя страна имат стимул да поддържат високи цени. Това пък противодейства на усилията на централната банка.
На заседанието си миналия месец паричният орган съобщи, че инфлационните очаквания и ценовото поведение „продължават да създават рискове за процеса на дезинфлация“. Според проучване на централната банка от април тя ще се стреми към инфлация от 24% в края на тази година, докато фирмите предвиждат ниво от 41,7% след година. Домакинствата очакват ниво от 59% за същия период от време.
Турската централна банка изненада пазарите през март, като на извънредно заседание повиши един от основните си лихвени проценти. Това бе последвано от увеличение на основния лихвен процент на редовното заседание през април, тъй като паричният орган се опита да успокои инвеститорите след политическите трусове, свързани с ареста на един от основните опоненти на президента Реджеп Ердоган – кмета на Истанбул Екрем Имамоглу.
Акчай заяви, че централната банка бавно възстановява резервите си в чуждестранна валута, след като представителите ѝ са похарчили повече от 50 млрд. долара, за да се справят с нестабилността на лирата след това, което заместник-управителят определи като „двойна турбуленция“. Той имаше предвид разпродажбата на лирата след задържането на Имамоглу и глобалния разгром, предизвикан от митата на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Джевдет Акчай обсъди и въздействието на дезинфлационните мерки на банката върху растежа.
„Не знаем каква ще е цената при компромиса между растежа и инфлацията“, каза той. Това зависи от начина, по който домакинствата и корпорациите ще реагират на политиките на централната банка, добави централният банкер. „Но ние сме много обнадеждени, че няма да има голямо въздействие“.


Петко Петков: Българите все по-често разбират независимостта като пари, но младите не осъзнават цената на свободата
4000 евро месечно и пак недоволни: „Заплатите изпревариха акъла на шофьорите“
Ето какво ще е времето утре
ГЕРБ поиска книжка за каране на тротинетка
Реклама на нездравословни храни, алкохол и хазарт на всеки 7 секунди на Мондиал 2026
Ел Ниньо и горещините подхранват разрушителните бури в Тихия океан
Катар продаде дълг за 3 милиарда долара, докато войната рязко увеличи дефицита
Капитализацията на крипто надхвърли 3 трлн. долара за първи път от януари
Alibaba представи нов AI чип и обяви мащабен план за центрове за данни
Сикела: Европа осигурява най-много помощ за развиващите се страни
Официално: 10% дял на електромобилите в България
Новият флагман на Porsche ще получи 8-цилиндров боксер
Банда задигна 33 Land Rover Defender за осем месеца
Обикновено олио премахва спирачния прах по-добре от скъпата автохимия
Бивш служител на Tesla превърна Model X в дом
Жителка на Марково: Жан Виденов за пореден път запали пожар
ЕС удължава до 2029 г. санкциите срещу лица заради войната в Украйна
Тръмп бил пред дилема: Дали да "унищожи" Иран или да сключи споразумение
Лайнъл Ричи влезе в болница заради сърдечен проблем
8 души са евакуирани заради свлачището във Варна