Омбудсманът за Бюджет 2024: Недостатъчна грижа за уязвимите групи

Направени са редица стъпки в правилната посока в държавния бюджет за 2024 г. по отношение на уязвимите групи, но не достатъчно, става ясно от становището на омбудсмана Диана Ковачева относно финансовата рамка на държавата за следващата година, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

В позицията, изпратена до Народното събрание, се посочва, че увеличението на размера на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18 г. и до завършване на средно образование е дълго чакана стъпка, но е необходимо да се въведе механизъм за автоматично актуализиране на помощите.  

Като проблем в бюджета се извежда и размерът на данъчните облекчения за лица с намалена трудоспособност. „Определените 7920 лв., с които се намалява сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, не са актуализирани от 2008 г.,“ се посочва в становището, като се подчертава, че при въвеждането на това облекчение минималната работна заплата е била 220 лв. и не е въведен механизъм за актуализиране.

За Диана Ковачева е проблем и оставянето на гарантирания минимален доход като основа за определяне на размера на целевата помощ по чл. 18 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, като липсата на изменения създава усещане за неравно третиране и за неглижиране на потребностите и правата на тази уязвима група. Няма актуализация и на месечната помощ за отглеждане на близнаци, както и еднократната помощ за близнаци.  

„Докато повишаването на минималната работна заплата и минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е предложение, което е необходимо и трябва да се направи, то увеличението на пенсиите само по чл. 100 от КСО, заложено като прогноза за следващите три години, за съжаление, не решава проблема с ниския им размер и непрекъснатото намаляване на покупателната способност на хората в пенсионна възраст“, пише Ковачева по отношение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Омбудсманът подчертава, че направените стъпки в проекта са в правилната посока, но за съжаление дори с това минимално увеличение няма възможност за приближаване до жизнения минимум и необходимия реален ръст на доходите.

Тя предлага всички пенсии да се преизчисляват на база средноосигурителния доход за предходната година.

Проблем без решение е и това, че стажът, придобит от хората с увреждания след датата на инвалидизиране, не се взема предвид за придобиване на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В становището си по ДОО омбудсманът настоява и за ускоряване възобновяването на полагащите се пенсии на гражданите.

Омбудсманът подчертава още, че предложеното нарастване на максималния осигурителен доход от 3400 лв. на 3750 лв. се предлага без ясна формула.

Ковачева категорично не подкрепя запазването на размера на минималното парично обезщетение за безработица.

„Намирам за положително решението минималният размер на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2-годишна възраст да е равно на размера на минималната работна заплата, но изразявам безпокойството си от факта, че това решение не беше закрепено като законов принцип. Смятам, че е необходимо то да бъде включено в Кодекса за социално осигуряване“, посочва Ковачева. Тя настоява и еднократната помощ при смърт на осигурено лице, която се запазва в размер на 540 лв., да се осъвремени според размера на инфлацията.

Омбудсманът отправя критики и към Законопроекта за бюджета на НЗОК. Според нея заложеният ръст на средствата за здраве е положителна стъпка, но не води до съществено подобряване на достъпа на гражданите до здравеопазване. Тя обръща внимание и че предвидените повече средства не са съпътствани от план за реформа.

Не е намерено решение и на проблема с незаплащането или заплащането в недостатъчна степен с публични средства на медицински изделия и скъпоструващи консумативи в болничната, а също и в извънболничната помощ. Обмудсманът обръща внимание и на жалбите за проблеми в лекарствоснабдяването и достъпа до лекарства.

Посочва, че лекарствените продукти за лечение на острите заболявания при деца в извънболничната помощ не се заплащат от НЗОК, което поставя деца, най-вече от уязвими групи, родителите на които не разполагат с необходимите за закупуването им средства, в риск и невъзможност детето им да проведе своевременно предписаното му лечение, затова настоява лекарствата да бъдат поети от НЗОК.

Липсват достатъчно средства и за профилактични прегледи, изследвания и акушерската помощ за здравно неосигурени жени, като това нарушава техните права и правата на техните деца, посочва Ковачева. Няма достатъчно средства за лечение в страната или в чужбина на деца и възрастни.

Ковачева препоръчва изследването на костна плътност и разчитането му („Остеоденситометрия и интерпретация“) да бъде безплатно за всички жени след менопауза, както и за мъжете сред определена възраст, предвид социалната му значимост и тежестта на възможните усложнения. Настоява също и издаването на извинителна електронна бележка за отсъствия на ученици по здравословни причини да се заплаща от НЗОК.