Премиерът: След обсъждане в парламента, с минимални корекции, бюджетът ще бъде приет навреме

Чувствам се спокоен, защото това е един много добре подготвен и балансиран бюджет. След обсъждането му в Народното събрание, може би с минимални корекции, ще бъде приет навреме и ще влезе в действие от 1 януари 2024 г. Това заяви премиерът Николай Денков в началото на извънредното правителствено заседание, на което кабинетът одобри проектите за държавен бюджет и за бюджети на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за 2024 година.

„Бюджетите не са просто таблици с числа. От тях зависят заплатите, строежът, поддръжката и ремонтите на пътища, училища и болници. От тях зависи развитието на регионите, буквално съдбата на всеки един гражданин на България“, коментира премиерът, цитиран от БТА.

Той напомни, че имаше обсъждания със социалните партньори и с политически лидери на най-важният финансов закон на държавата.

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на България за 2024 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2024-2026 година, която представлява мотивите към законопроекта, съобщи правителственият пресцентър.

Запазват се целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство, при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, заложени в правителствената програма, с акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от ЕС.

Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към финансовото министерство предвижда растежът на БВП да се ускори до 3,2% догодина с нарастване на инвестициите в икономиката и достигане на размер от 205,8 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%.

През прогнозния период се очаква инфлацията да продължи плавно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% догодина, 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г. Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията, дължащ се на очакваното поевтиняване на транспортните горива.

Параметрите на Бюджет 2024 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за две години напред  са разработени в рамките на Маастрихтските критерии, като за сектор „Държавно управление“ дефицитът е съответно 2,9% от БВП за 2024 г., 3% от БВП за 2025 г. и 2,5% от БВП за 2026 г.

Планираната консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление“ до 2026 г. се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната през 2025 г. при вече отчетени касови разходи през предходни години. По този начин се покрива и един от ключовите критерии за присъединяване към еврозоната, уверяват от финансовото министерство.

Бюджетното салдо по КФП е дефицит от 3% от БВП за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси. Очаква се устойчив номинален ръст на приходите, включително на данъчно-осигурителните, и леко намаление на помощите от чужбина, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС. Като дял от БВП общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 – 37% от БВП. Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 39,5 – 40%.

Разходите по националния бюджет са в рамките на 40%-то правило по Закона за публичните финанси и през плановия период варират в диапазона 35,2 – 35,5% от БВП.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за периода 2024-2026 г., предназначено както за рефинансиране на падежиращ дълг, така и за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и за обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на следващата година да не надвишава 48 млрд. лв. (23,3% от БВП), а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8% от БВП) и 65,6 млрд. лв. (28,3% от БВП).

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2024 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

Данъчна политика

През периода 2024-2026 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на наетите лица на социални разходи под формата на ваучери за храна в необлагаем с данък размер до 200 лв. месечно, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да се запази на 1,4 млрд. лв.

От 1 януари 2024 г. се въвеждат електронни ваучери за храна с цел намаляване на административната тежест чрез дигитализация и осигуряване на по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение – оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвиден е шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и електронните ваучери за храна, като окончателното преминаване само към електронни ваучери ще е от 1 юли 2024 г.

В Бюджет 2024 продължава прилагането на по-високия размер на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, като се запазва и възможността за авансово ползване на преференцията.

Предвижда се удължаване на прилагането на нулева ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно до средата на 2024 г. и на намалената данъчна ставка на ДДС от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 г.

В законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. е определен 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2024 г.

Инвестиционна политика

През 2024 г. правителството предвижда реализирането на капиталов бюджет по национални програми, по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори. За тази цел капиталовите разходи по отделните бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет за периода 2024-2026 г. са изведени в обособен ресурс в централния бюджет. 

Целта е постигане на по-добро планиране и разходване на капиталовите разходи, както и по-висока ефективност и прозрачност при изпълнението на инвестиционните програми. В тази връзка се предвижда в хода на изпълнението на бюджета за 2024 г. средствата за капиталови разходи на министерствата и ведомствата да се предоставят в съответствие с разпоредби на Закона за публичните финанси.

Предложеният подход ще даде възможност за своевременно насочване на средства от централния бюджет за разходи по проекти и програми на министерствата и ведомствата, за които е налице готовност за тяхната незабавна реализация. По този начин ще се преодолее дългогодишната практика капиталовите разходи в края на годината да се пренасочват към друг вид разходи или да остават нереализирани по бюджетите на министерствата и ведомствата, с което не се постигат ежегодно поставените цели за ниво на инвестициите в публичния сектор.

В рамките на капиталовия бюджет се предвижда и изпълнението на инвестиционна програма за общините, чрез която ще се реализират приоритетни инфраструктурни проекти на местните общности, които биха допринесли за подобряване на инфраструктурното развитие на регионите и подобряване на благоустройствената среда в населените места.