ЕС се нуждае от много по-голям бюджет, за да изпълни целите си

Лидерите на Европейския съюз (ЕС) имат цели за постигане през следващите пет години: възстановяване на икономическата динамика, намаляване на въглеродните емисии, трансформиране на енергийната и цифрова инфраструктура, създаване на надежден отбранителен капацитет и париране на неочаквани сътресения.

За да има някакъв шанс за успех, ЕС ще се нуждае от бюджет, съизмерим със задачата, пише Bloomberg.

Бюджетът е може би най-последователният израз на съгласуваността и приоритетите на държавата. В САЩ федералният бюджет - около 25% от брутния вътрешен продукт, далеч надвишава тези на отделните щати. Макар и далеч от модел на фискална предпазливост, федералното правителство плаща за отбраната, междущатските магистрали, фундаментални изследвания и т.н.

ЕС няма нищо подобно. Редовният бюджет на Европейската комисия възлиза на едва 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) и рамката се задава предварително за седемгодишен програмен период. Следващият бюджет на ЕС ще бъде за периода 2028-2034 г.

Бюджетът на блока се запълва от приноса на страните членки, а те нямат стимул да харчат за проекти, които носят ползи извън техните граници. Резултатът е лошо координирано и неадекватно осигуряване на всичко - от боеприпаси до свързаност на електрическата мрежа.

Всеки значителен отговор на каквато и да било криза изисква съгласието на всичките 27 членки. Фондът за отговор на пандемията на стойност 750 млрд. евро, който временно увеличи разходите на ЕС до 1,6% от БВП, например е голям пробив.

Графика: Bloomberg

Политиците признават проблема. Те предлагат да се осигурят повече целеви приходи за бюджета на ЕС от други източници – например мита, свързани с климата, или ДДС.

В публикувания наскоро негов доклад за конкурентоспособността бившият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги подкрепи издаването на облигации на ЕС, които биха могли да финансират така необходимите публични инвестиции, да спомогнат за обвързването на европейските капиталови пазари и да повишат доверието в единната валута.

Относително богати държави като Германия и Нидерландия обаче се опасяват, че по-големият общ бюджет и заемите ще облагодетелстват по-бедните страни за тяхна сметка. Това е особено странна позиция за Германия, където недоволството от закъсалата икономика и бездействието на правителството подхранват подкрепата за екстремистките партии. Ако не друго, Германия ще спечели от по-добрата сигурност, подобрената инфраструктура и по-ниските цени на енергоносителите, които една добре изпълнена инвестиционна програма на ЕС може да осигури.

Благодарение на тази задънена улица Комисията се опитва да пренасочва разходни пера. Сред най-амбициозните идеи, предлагани от длъжностни лица досега, е пренасочване на разходи към по-приоритетни, например отбраната и рефинансиране на част от дълга за пандемичния фонд.

Това не е достатъчно. Икономическата стагнация, изменението на климата, агресията на Русия и засилващият се популизъм изискват по-решителни действия. Лидерите на ЕС трябва да покажат, че са способни да са на висота и да вложат истински пари зад своите убеждения.