Злоупотребите с бюджетни средства на ЕС растат до най-високото си ниво след пандемията

През 2023 г. злоупотребата с бюджетни средства на Европейския съюз (ЕС) е нараснала до най-високото си ниво за последните години, става ясно от данни на Европейската сметна палата (ЕСП).

Прогнозното ниво грешки при разходите се е увеличило значително през 2023 г. до 5,6% (191,2 млрд. евро разходи от бюджета на ЕС) спрямо 4,2 на сто на годишна база, установиха европейските одитори. Данните показват също увеличение от 3% спрямо 2021 г.

Нередностите засягат част от 48-те милиарда евро, изразходвани по Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост, основен компонент на инструмента "Следващо поколение ЕС" (NextGenerationEU), предназначен да подпомага държавите членки след пандемията от коронавирус.

Необходими са стабилни механизми за надзор и отчетност в институциите на общността и страните от ЕС, за да се запази общественото доверие при такова ниво на грешки, заяви президентът на ЕСП Тони Мърфи.

Прогнозираното ниво на грешки "не е мярка за измама, неефективност или разточителство", пише в доклада на регулатора, а е оценка на сумите, които не са били използвани в съответствие както с националните правилата, така и с правилата на ЕС.

Значителното увеличение на нивото на грешки се дължи до голяма степен на несъответствия, открити при изразходването на средствата за сближаване.

Тези средства са предназначени да помогнат на икономически слабо развитите региони в ЕС да се развиват, за да изравнят икономическите и социални различия (с други райони на общността).

Средствата са едно от най-големите пера в бюджета на ЕС. Европейската сметна палата смята, че една от причините за това е времевият натиск върху националните администрации да използват финансирането.

Регулаторът предупреди също и за нарастващите финансови рискове за бюджета на ЕС поради рекордните нива на дълг, нахлуването на Русия в Украйна и ускорената инфлация.

Одиторите изчисляват, че бюджетът на ЕС може да загуби почти 13% от покупателната си способност до края на 2025 г., позовавайки се на прогнозата за инфлация на Европейската комисия (ЕК).

Общата експозиция на бюджета на ЕС, измерваща риска, свързан с бюджетните гаранции и условните задължения на ЕС, е 298 млрд. евро до края на 2023 г. спрямо 248,3 млрд. евро през 2022 г.

Финансовата помощ на ЕС за Украйна се е увеличила повече от два пъти през 2023 г. (от 16 на 33,7 млрд. евро). Регулаторът предупреждава, че прехвърлянето на рисковете от евентуални просрочени плащания напред във времето може да окаже натиск върху бюджета на ЕС. Освен това ЕСП подчертава значителните рискове, свързани с механизма за Украйна, създаден през 2024 г., за предоставяне на допълнителна финансова подкрепа в размер на над 33 млрд. евро заеми за периода 2024-2027 г., която не предвижда обезпечаване, пише в доклада.

/БТА/